Всичко започва съвсем делнично – с една публикация във социалните мрежи, в която някой пита кои са най-трайните консерви, или с кратък видеоклип, показващ как да сглобим задвижвано с манивела радио. В последните месеци тези теми неусетно си проправят път и в българското онлайн пространство. Хората все по-често си разменят практични съвети за това какво е добре да имаме подръка у дома - няколко туби с вода, суха храна, фенерче, резервни батерии и добре заредена аптечка. Разговорът сякаш не засяга някакъв далечен апокалипсис, а за съвсем възможни ситуации – какво правим, ако токът спре за две денонощия, или ако буря прекъсне снабдяването в кварталния магазин, пише trafficnews.bg.

Паникьосва ли се излишно светът? Какво кара хората толкова често да говорят за тези сценарии и доведе ли това до промени в потребителските им навици? Преди да търсим отговорите на тези въпроси, може би е редно да погледнем отвъд. Или поне да проследим – каква е роля изиграва в този момент правителствената комуникация, която може би предупреждава за нещо тревожно?

Най-пресен пример виждаме на 6 ноември, когато директорът на дирекция „Мениджмънт на бедствията“ в БЧК Ясен Сливенски показа прототип на специална спасителна раница. Идеята зад нея е простичка, но важна - да съдържа най-необходимото, за да може човек да издържи сам през първите 72 часа след евентуално бедствие. В нея влизат калорична храна, вода, аптечка, хигиенни консумативи, мултифункционално ножче, компас, дъждобран, термоодеяло и радио с ръчно зареждане. Теглото също е изчислено така, че раницата да може да се носи лесно – до 15 килограма за мъжете и до 10 килограма за жените, като мястото ѝ трябва да е близо до изхода на дома, за да се вземе за секунди при спешна евакуация.

От БЧК обръщат внимание и на една от най-честите човешки грешки при криза – отказът да се напусне домът дори когато опасността е съвсем реална, както и нуждата предварително да знаем кой и как ще помогне на по-трудноподвижните ни роднини.

Този разговор за подготовка на домакинствата далеч не се появява във вакуум. Всъщност българска картина е само едно малко парченце от много по-голяма европейска мозайка.

Само преди дни – на 3 ноември Европейската комисия официално представи новите си насоки за подготовка на населението при извънредни ситуации. В Брюксел все по-ясно си дават сметка, че държавните институции не могат да бъдат навсякъде в първите минути и часове на голяма криза. Ето защо основната препоръка към гражданите в целия Европейски съюз вече е да бъдат готови за 72 часа пълна самостоятелност.

Новите европейски насоки са част от широката Стратегия за Съюз за готовност, представена през март 2025 година. Тя цели да свърже по-добре гражданските и военните структури, да защити ключовата инфраструктура и да изгради истинска култура на готовност сред хората. В тази връзка от Европейската комисия предлагат и отбелязването на ежегоден Европейски ден на готовността на 23 октомври, като първото му издание е предвидено за 2027 година. От Брюксел обаче бързат да подчертаят – тези съвети не са разпореждане за паническо презапасяване, а покана към всеки от нас да мисли крачка напред.

Ама паникьосаха ли се все пак хората?

Ако погледнем картата на света, ще видим, че Европа далеч не е единствената, която поема по този път. Публикация на американското издание Нюзуик от 2026 година показва карта на 33 държави, където правителствата официално съветват гражданите да държат налични запаси. В Европа списъкът е дълъг и включва Великобритания, Ирландия, Франция, Германия, Нидерландия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Австрия, Швейцария и Хърватия.

Прави впечатление, че всяка страна определя своя времеви хоризонт различно. Докато Франция и Великобритания се фокусират върху класическите три денонощия, в Швеция и Норвегия съветват хората да имат запаси за около седмица, а германските насоки препоръчват подготовка за до десет дни.

Във Великобритания например на 22 октомври 2026 година правителството стартира специална кампания с името „Бъди готов“ (“Be Ready”), която сякаш имаше ефект на подклаждаща напрежението. Макар че с нея властите приканват семействата съвсем спокойно и постепенно да си осигурят вода по три литра на човек дневно, храни с дълъг срок, които не искат готвене или хладилник, фенерче, радио, външна батерия за телефон, медикаменти и малко пари в брой. Британските власти изрично съветват хората да не щурмуват магазините, а просто да купуват по едно-две допълнителни неща при обичайното си пазаруване.

Въпреки призивите за спокойствие, пазарът веднага реагира на тези съобщения. Най-ясният пример отново идва от Обединеното кралство. Според публикация на вестник Гардиън от 27 октомври, малко след старта на британската кампания търговската верига Айсланд отчита 40 процента скок в продажбите на консервирани храни само за един уикенд, както и рязко повишен интерес към бутилираната вода. При търговеца Мeплин продажбите на фенерчета скачат почти четири пъти, а тези на външни батерии и радиоприемници се удвоят. Един от моделите радиоапарати с манивела дори бива напълно изчерпан

Специализиран магазин за аварийно оборудване пък продава близо 300 радиоприемника за броени дни при обичайни продажби от едва 15 броя. Изведнъж търсени стават и таблетките за пречистване на вода и комплектите за оцеляване. От Британския консорциум на търговците на дребно обаче бързат да успокой духовете: по рафтовете няма общ недостиг, а снимките на празни щандове в социалните мрежи са по-скоро единични случаи, а не знак за продоволствена криза. Търговците уверяват, че става дума за локален ръст при определени стоки, паника – нямало.

Но защо всъщност се случва всичко това - точно сега?

Отговорът се крие в наслагването на няколко съвсем различни, но еднакво тревожни фактора. На първо място е променената среда за сигурност след избухването на войната в Украйна. Държавите от източния фланг на НАТО са изключително чувствителни към всеки знак за ескалация. През последните години европейските правителства все по-често съобщават за нарушаване на въздушното пространство, неразрешени полети на дронове, саботажи и кибератаки.

В анализ на агенция Ройтерс от 23 септември 2026 година европейски министри предупреждават за засилване на руските хибридни действия. Според представители от източния фланг на НАТО тези актове целят да сеят несигурност, да тестват реакциите на Запада и да отслабват подкрепата за Украйна, макар че пряка атака срещу НАТО не се разглежда като сценарий, а Москва категорично отрича да има общо.

Безпилотните апарати се превърнаха в истинско главоболие за европейските летища, които неколкократно трябваше да спират полети заради неоторизирани дронове. Включително засегнати бяха няколко полета към София, един от които бе пренасочен към пловдивското летище. Европейската комисия вече определя тази заплаха като една от най-бързо растящите и разработва общ европейски механизъм за противодействие. Към това се добавят и кибератаките срещу транспортни мрежи, енергийни дружества и банкови системи. Една успяла кибератака може да не разруши сграда, но може за часове да блокира плащанията, комуникациите или снабдяването с ток и вода.

Колко бързо може да се обърка ежедневието ни пролича и от събитията от 5 ноември. Тогава, по данни на Ройтерс, редакции в България и Ирландия, както и британската телевизия Скай, получиха заплашителни имейли за поставени взривни устройства. В същата седмица десетки самолетни полети в Европа бяха засегнати от подобни анонимни сигнали, като се наложи изтребители да ескортират цивилни машини. Макар взривни устройства да не бяха открити и авторът на съобщенията да остава неизвестен, испанският външен министър нарече случващото се възможна хибридна агресия и психологическа война.

Наред с военните и хибридните заплахи, огромна роля играят и климатичните промени. Наводненията, горските пожари, екстремните горещини и разрушителните бури все по-често изкарват от строя инфраструктурата в различни ъгълчета на Европа. Опитът от пандемията от COVID-19 и първите дни на войната в Украйна показа на хората колко лесно могат да изчезнат основни продукти от рафтовете и колко уязвими са веригите за доставка.

В крайна сметка това, което виждаме днес, не е покана за паника или очакване на утрешен срив, напомнят правителствата в рамките на ЕС. То е по-скоро зряло осъзнаване, че светът се променя и че личната ни подготвеност е най-добрата първа линия на защита.