Сериозен финансов удар понесе пловдивското дружество „РИВИЕРА 982“ ООД, стопанисващо познат ресторант в града. Поводът бил озвучаването на лятната градина и вътрешната част на заведението без уредени авторски права, което завършило с осъдително решение и сметка за над 5600 евро обезщетение, заедно с разноските по делото.

Всичко започнало, когато таен инспектор на „Музикаутор“ седнал като обикновен клиент в заведението. Докато обядвал пилешки късчета със зеленчуци и домашна питка, проверяващият установил, че от тонколоните в салона и на външния бар звучала популярна музика. Чрез мобилното приложение Shazam той идентифицирал общо 11 хитови песни на чуждестранни автори и композитори.

Данните, заедно със снимки от мястото и издадения касов бон, незабавно били изпратени в системата на сдружението като доказателствен материал. След установеното нерегламентирано излъчване от „Музикаутор“ завели искове за претърпени вреди и пропуснати ползи в размер на законовия минимум от 1000 лева за всяка песен, разпределени поравно между музиката и текста.

От фирмата – собственик на ресторанта не останали доволни от претенциите и бързо ги оспорили пред съда. Защитата им твърдяла, че заведението е ползвало услугите на външен доставчик („Токсити Груп“ ООД), от когото е закупило готов музикален плейлист на флаш памет с уж уредени права.

Освен това управителите настояли, че посочените песни изобщо не са звучали, а проверка чрез мобилно приложение не представлява официален технически способ за установяване на нарушение. Според тях липсвали и доказателства за преведени средства към чуждестранните автори.

Магистратите обаче отхвърлиха доводите на ресторанта и отсъдиха изцяло в полза на „Музикаутор“. В мотивите си съдът подчерта, че Министерството на културата официално е регламентирало използването на софтуерни приложения като Shazam за идентифициране на песни, а извършената техническа експертиза не е установила никакви манипулации по изпратените данни. В допълнение станало ясно, че фирмата – доставчик на плейлиста не е била вписана в публичния регистър на Министерството на културата като независимо дружество за управление на права и следователно не е имала право да разрешава публичното изпълнение на въпросните световни хитове. Съдът припомня и специалния статут на „Музикаутор“, който му дава правомощия да защитава репертоара си пред съда, без да е длъжен да доказва конкретни плащания към всеки отделен автор за конкретното излъчване.

В крайна сметка пловдивското дружество беше осъдено да заплати 5624,21 евро (равностойността на 11 000 лв.) ведно със законната лихва, както и 2389,55 евро за съдебни разноски, адвокатски възнаграждения и хонорари за технически експертизи. Като допълнителна санкция решението задължи заведението да разгласи за своя сметка диспозитива на присъдата в два национални всекидневника и в национален телевизионен ефир.