Президентът, за разлика от монарха, черпи своята легитимност от вота на гражданите. Когато избирателната активност спадне до критично ниски нива, а общественото доверие в институциите е силно ерозирало, неизбежно възниква въпросът за обществената легитимност на избрания държавен глава.

Близо 80% от българите не гласуваха за президент. Близо 80% от хората не видяха смисъл да отидат и да изберат следващия държавен глава. Близо 80% от гражданите обявиха бойкот на този иначе тъй важен вот.

Проблемът в кандидатите ли е, или в бавното, но сигурно умъртвяване на президентската институция през последните десетилетия?

Докато основните кандидати на изборите се криеха зад инициативни комитети и говореха за широка гражданска подкрепа, те получиха тъкмо обратното. И то не защото Илияна Йотова или Андрей Гюров нямат ясна политическа ориентация. Двете основни причини бяха, първо, че гражданите не припознаха нито един от двамата като личност, която да олицетворява президентската институция, а другата – че самата тя вече е изгубила част от своята същност, пише trafficnews.bg.

Безспорно всеки един от президентите през последните 35 години остави своята отрова в кабинета на „Дондуков“ 2, но най-силна тя бе при Румен Радев. Откакто той вдигна юмрука и недвусмислено заяви, че влиза в битката за цялата власт в България, президентът в своя вид и същност според Конституцията, както и ролята му на обединител на нацията, се изпразниха откъм съдържание.

През последните 5 години българските граждани виждаха не държавен глава, а опозиционен лидер или министър-председател в сянка според това дали кабинетът е редовен, или служебен. От равно отдалечен от всички партии самият той създаде такава, макар все още да не бе нарекъл своя кръг „прогресивен“. Така, вместо той да е домакин на основните политически играчи за преодоляването на вътрешнополитически или геополитически кризи, се превърна в един от тях на масата.

След като той напусна „Дондуков“ 2, Илияна Йотова трябваше да върне функциите на президентската институция, но заради чукащите на вратата избори тя облече униформата на Радев и също се опита да следва неговия модел и път. Самата тя създаде и Андрей Гюров, след като го направи премиер, макар че трябваше да има ясната представа, че той ще ползва служебния кабинет за трамплин към президентските избори.

Така на 25 октомври хората не видяха избор между две личности, двама лидери, влизащи в определението „обединител на нацията“, а поредните политически играчи, борещи се за пост, и то сред най-високите в страната. Това логично доведе и до катастрофалната избирателна активност – малко над 20%, а със своите около 30-35% и  за двамата това прави по около 7% от всички избиратели за всеки един от Йотова и Гюров.

Това е обидно малко за всеки един политик, отиващ на балотаж за президент, независимо в коя точка на земното кълбо се намира.

След седмица, на балотажа, избирателната активност вероятно ще е още по-ниска, а независимо кой спечели и независимо с колко, новият държавен глава ще остане в историята като най-слабо подкрепения в историята на България. Тук вече изниква въпросът дали същият този президент ще бъде възприет не само от политическия елит, а и от българските граждани като легитимен. Оттам и цялата сила на президентството може да се сгромоляса.

Парадоксът е, че президентската институция никога не е била толкова силно въвлечена в политическите битки и същевременно толкова слабо способна да обедини гражданите около себе си.

И да – новините за смъртта на президентската институция съвсем не изглеждат преувеличени.