В моменти, в които говорим за жестокостта на деца към човек, за насилие между ученици и за граници, които изглеждат безвъзвратно прекрачени, една история от Радомир напомни нещо важно. Не, младото поколение не е изгубено. И понякога доказателството не идва с големи думи. Идва с едно момче, което просто вижда човек в беда и решава да помогне,пише glasnews.bg.

Калоян Петров е ученик. За добрата му постъпка разказа неговата учителка Симона Недялкова. Признанието ѝ идва в момент, в който самата тя, и като педагог, и като човек, трудно преживява  новините от последните дни.

„Като човек и като учител бях разбита вчера, трудно заспах, обхваната от зверската информация, която ни заля“, пише Недялкова, визирайки жестокото убийство на Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив и кадрите с насилие между деца в Радомир.

На следващата сутрин обаче до нея стига друга история. Този път главният герой е ученик от нейното училище.

Калоян.

Подробностите за случилото се се разбират и от коментарите под публикацията. Момчето пътувало с такси към КАТ, където му предстоял изпит. По пътя обаче станал свидетел на ситуация с жена, която се нуждаела от помощ. И вместо да погледне часовника, да помисли за изпита си и да реши, че това не е негова работа, Калоян направил друг избор. Помогнал.

Историята стигнала до учителката му по удивително стечение на обстоятелствата. Жена, която по-късно се качила в същото такси, чула разказа за постъпката на момчето от самия шофьор.

Но доброто не свършило с Калоян.

След като оставил ученика пред КАТ за изпита му, таксиметровият шофьор закарал нуждаещата се жена до дома ѝ. Помогнал ѝ да се качи до жилището, оставил телефонния си номер, за да може да му се обади, когато има нужда от превоз. Не взел пари нито от Калоян, нито от жената.

Един човек помогнал. Друг видял това и продължил доброто.

„Респект и към шофьора! Доброто е заразно!“, пише жената, разказала историята.

А публикацията на Симона Недялкова докосна десетки хора.

„Развълнувах се и се разплаках. Може би ние, възрастните, ставаме по-чувствителни, но това момче има златно сърце. Поздравления, Калояне. Бъди здрав!“, пише жена от Перник.

Друг коментар сякаш събира смисъла на цялата история:

„Има много деца, които подават ръка и помагат, но те са в сянка, защото не го правят, за да се тагват в социалните мрежи.“

И вероятно точно затова трябва да разказваме за тях.

Защото след всяка история за младеж, който удря, унижава или снима чуждото страдание, някъде има друг млад човек, който спира, навежда се и подава ръка.

Неговото име този път е Калоян Петров.

Не защото е направил нещо героично. А защото е направил онова, което би трябвало да бъде естествено, но все по-често ни кара да се удивляваме. Учителката му го нарича „добрата  новина, от която имах нужда“.

Май всички имахме нужда от нея.