Отиде си д-р Иван Нончев, ендрокринолог, спасил живота на десетки хора. Лекарят е известен със своя хуманен подход и човечност към стотиците си пациенти, освен с безупречната си медицинска подготовка. Той предава знанията си и каузата да помага на хората и на своя син доц. д-р Боян Нончев. 

Ето какво написа за живота на д-р Нончев Биляна Господарска: 

Бавно, мъчително и тихо, незабелязано от обществото, си отиде един от най-големите пловдивски лекари. Не светило. Едно от слънцата в българската ендокринология. Тъй като не става въпрос за актьор, за политик, певец, шоумен или друга медиумна звезда, нямаше жалейка в социалната мрежа. Google няма да ви каже нищо за него. Но ще ви разкажа аз.

Доктор Иван Нончев беше огромен лекар и човек. Той беше от поколението лекари, които прилагаха не само правилна терапия, но и думи. Благи, обикновени, човешки думи. Чувала съм негова по-млада колежка да се оплаква на висок глас от страдащите от тиреотоксикоза. "Оф, не мога да ги понасям тези" сумтеше тя. "Като ми цъфне такава, гледам по-бързо да я отпратя.

"Преведено на прост език, тиреотоксикозата е автоимунно състояние, при което щитовидната жлеза произвежда свръхколичество хормони. На още по-прост - организмът е възприел погрешно жлезата като чуждо тяло и го атакува с антитела, за да го унищожи. Страданието на тиреотоксика е страшно. Той е нещастна дрипа, а не човек. Всичко го боли, избива го на плач непрекъснато, нападат го панически атаки, нощем не може да спи от сърцебиене, през деня не може да стои буден от преумора, косата му пада, мускулите му атрофират и куп още екстри, които ще ви спестя. Без да е виновен. Без да си го е причинил сам по никакъв начин. Толкова е изтормозен, че не може спокойно да остави ръката си, да му измерят пулса. А д-р Нончев галеше потните разтреперани ръце на болните, за да ги успокои и им разказваше оптимистични истории за успешно лечение. Знаеше, че мъките им са неимоверни. Рисуваше на по-любознателните си пациенти като на студенти, графики на процесите в организма им, за да си ги обяснят. Нищо че ендокринологията е тънка и сложна наука. Нека знаят.

– Доведоха ми едно детенце веднъж в страшно тежко състояние. 10-годишно момиченце. Стойностите му на TSH бяха 400 при норма до 4.

– 400? Ама това е кошмарно много! Излекувахте ли го?

– Ооооо, то отдавна е добре. Порасна и си има вече свое дете.

– Как успяхте?

– За медицината няма никакво значение колко са завишени стойностите - усмихваше се скромно той. – За нас е важно, че не са в норма и трябва да намерим начин да ги върнем в нея.

Беше щастлив, че е доживял времето да изобретят синтетични тироидни хормони. Беше щастлив, че му е дадено да помага на пациенти. Беше щастлив, че отгледа син, който наследи професията му. Дано градът ни разбра какво щастие беше, че го имахме този лекар.

Д-р Нончев, поклон доземи и вечна и благословена да е паметта Ви! Заради хора като Вас ми се ще да вярвам в реинкарнацията. Благодарните паценти никога няма да Ви забравят.

Честно е да се знае за него. Трябва да се знае за тези хора. Разказах го на приятелите си. Беше ни съгражданин. Нека знаете и вие.