от Руслан Йорданов, Plovdivtime.bg

Скандална изложба, грубо изопачаваща и фалшифицираща историята на спасяването на българските евреи, бе открита вчера в Пловдив в присъствието на последния цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски. 

Документалната експозиция „Страната на спасените евреи“, която е създадена от Израелско-българския комитет на екстравагантния собственик на пловдивска болница д-р Невен Енчев, украсява новата зала на Областната администрация.

„Откриването на изложбата тук е специален знак и голямо признание за Пловдив. Пловдив също участва много дейно и активно в спасяването на българските евреи, което обаче нямаше да може да се случи без съдействието на Вашия баща - личното участие на Негово Величество Цар Борис“ – с тези думи д-р Енчев се обърна към Сакскобургготски.

По-нататък в словото си здравният мениджър посочи: 

„Много са споровете за това кой спаси българските евреи. И, както винаги става в България, ние се делим на различни партии и по-малки звена, всеки от които си приписва спасяването на българските евреи.

Управлението на България, представено от Негово Величество, който беше единственият управник, който успя да се противопостави с доводи, които не биха могли да бъдат оборени дори от най-висшите ешелони на Третия райх. Царят спаси българските си евреи и се бори докрай!

Той каза едно-единствено изречение, което надделя:  „Нито един гражданин, нито един поданик на България няма да замине с ешелоните, където и да е. Те ми трябват тук, това са български поданици, те ще останат в своята страна“.

Да, за съжаление ние не можахме да спасим евреите на Тракия и Македония, но тогава тези земи бяха само администрирани от българската държава, те не бяха присъединени, както беше присъединена Добруджа. Затова ние нямаме грях към тях, както някои наши съседи се опитват да ни го припишат. Цар Борис, Българската православна църква и българският народ като един се изправиха и спасиха своите 48 000 евреи.

Лично със знанието, лично на съдействието на Вашата майка още 20 000 евреи са минали транзитно през България за Палестина - това значи, че ние наистина спасихме над 70 000 евреи. Единствената еврейска общност, която след Втората световна война се е увеличила, е българската. Българските евреи и сега , когато отида в Израел, наистина са много благодарни. Евреите признават това, а ние тук на местна почва продължаваме да се плюем“.

 В отговор Сакскобургготски каза: „Благодаря за думите, които произнесохте. Искам да благодаря за тази изложба. Няма какво да се делят на партии и на организации, ние доказахме пред света, че България е спасила своите еврейски сънародници. Заслугата е на цялата страна и всеки един по свой начин може да се гордее. повече ме радва че си говорим за общите усилия. Благодарен съм за посрещането и искам да пожелая успех на тази изложба“.

Заедно със Симеон Сакскобургготски дойдоха неговата съпруга Маргарита и сестра му Мария-Луиза. В тържеството се включиха свита утвърдени царедворци , сред които бившите депутати Маргарит Мицев и Тошо Пейков, кинорежисьорът Евгений Михайлов, както и деца от пазарджишко училище.

На организираното от д-р Енчев зрелище присъстваха също областният управител Здравко Димитров, командирът на 68-а бригада „Специални сили“ бригаден генерал Явор Матеев, началникът на Областна дирекция на МВР-Пловдив комисар Атанас Илков и други.

Изложбата показва тенденциозно избрани документи и дневници на висшия германски държавен апарат, както и на германските дипломати, които според организаторите доказвали активната позиция на българската държава в спасяването на 48 000 евреи.

Авторите открито обявяват Цар Борис III за спасител на българските евреи, докато историческата истина е точно обратната. Българската православна църква, антихитлеристката опозиция и широки обществени слоеве се противопоставиха на решението на Кобурга за депортирането на българските евреи към лагерите на смъртта.

Сред експонатите са и всички награди на българското царско семейство от световни еврейски организации.  Изложбата е дело на Израелско-българския институт и студия "Време" и се реализира с подкрепата на Министерството на културата, по повод Българското европредседателство.

Фалшификацията, която неглижира пронацистката политика на Цар Борис III по време на неговия едноличен режим, и представлява откровена гавра с паметта на загиналите в Холокоста евреи, е част от Културната програма за Българско председателство на Съвета на Европейския съюз и на НФ "Култура".

Особено нахално е представянето й в Пловдив, където все още има живи свидетели на трагичните събития от Втората световна война, както и заради ролята на пловдивската общественост и митрополит Кирил, които с риск за живота си, се опълчиха на злокобната царска воля.

Откриването на изложбата на 8 май т.г. в София бе съпроводено с бурен скандал. Редица български общественици, историци и правозащитници написаха остро протестно писмо срещу документалната манипулация.

„Това е очевиден опит да се представи образът на цар Борис III и неговото пронацистко правителство в положителна светлина. Очевидно е, че съставителите на експозицията са предпочели да не посочват ясния исторически факт, че депортирането на 11 343 евреи е станало със съгласието на царя.

То е изпълнено от неговото правителство, начело с Богдан Филов – при това по законите, вкарани в Парламента от Министерски съвет, и подписани от самия цар!“, се посочва в откритото писмо.

Обществениците призоваха министъра на културата Боил Банов да не ходи на откриването на изложбата в кафенето на Съюза на архитектите в София. В крайна сметка министър Банов не отиде, но за сметка на това на откриването е присъствал вицепремиерът Валери Симеонов.

Скандалната изложба престоя само ден в Съюза на архитектите, след което бе свалена тихомълком. Вчера бе откриването в Пловдив, а д-р Енчев не крие плановете и да гастролира с нея из големите градове на страната.

С цел ограмотяване на чиновниците от централната и местната власт, които са преки участници в това недостойно зрелище, Plovdiv Timeпубликува важни документи и снимки, които разкриват историческата истина и по напълно очевидни причини не са попаднали в изложбата.

ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ

Борис ІІІ: Еврейският дух създава морално разложение и родоизмяна

Царят носи вина за депортацията и унищожаването на 11 383 евреи от Македония и Беломорска Тракия и за репресиите над 20 000 евреи в "стара България"

Направо не е за вярване, че цар Борис ІІІ (1894-1943), когото мнозина днес величаят като спасител на българските евреи и го кичат с паметни плочи по тоя повод, е изрекъл шокиращи откровения на омраза срещу евреите, които "създават морално разложение и родоизмяна". Неговите думи пред Светия синод на БПЦ по нищо не се различават от антиеврейските тиради на Хитлер и Гьоринг.

Невероятно раздвоение на личността? Лошият цар изпраща с еднопосочен билет евреите в Треблинка, а добрият цар ги изселва в българските концлагери, създадени след 1940 г. Това се случва през пролетта на 1943 г., когато македонските евреи са вече дим в небето.

Строгите църковни протоколи са категорични. Пет пълни със смърт и издевателства антиеврейски закони са одобрени и подписани от самото Величество. Не друг, а Богдан Филов в своя дневник със задоволство потвърждава истинността на тези факти. Може би това е един от малкото, ако не и единственият случай, когато Борис ІІІ се изтървава публично да оповести какви мисли таи у себе си за българските евреи.

Пък и за европейското еврейство. Казват, че дори гениалният престъпник допуска веднъж грешка в живота си. Очевидно това е грешката в живота на цар Борис. Могъл ли е да допусне, че стенограмите ще говорят пред идните поколения?

Тази стенограма показва категорично, че определението монархофашизъм никак не е лишено от основание, макар да твърдят някои веселяци, че в България фашизъм не е имало. Необяснимо е защо днешните български историци, докато извайват пред обществото ни ангелски образ на цар Борис ІІІ, премълчават истини за българския Холокост през 1943 г. Тях ги има черно на бяло в архивите.

Вижте телеграмата на министъра на външните работи на Германия Рибентроп до посланика на Германия в България Бекерле - в нея недвусмислено проличава истинската роля на Цар Борис ІІІ не на думи, но и на дело.

И още нещо, грижливо премълчавано днес, се набива на очи - България разрешава и българските граждани евреи, живущи в Германия, да бъдат отведени в лагерите на смъртта. Нещо, което Италия, Испания и Португалия не допускат за своите евреи. В тези три страни евреи нито са депортирани, нито са репресирани.

Дори графиня Мафалда Савойска, сестра на съпругата на Борис ІІІ царица Йоана, е хваната от немците в Италия, измъчвана в Гестапо и убита в Бухенвалд с обвинение, че е пращала български евреи да се спасяват в Италия. От кого е спасявала Мафалда български евреи?    

Очевидно, че и в трите ни стълба - Бог, Цар, Отечество - в ония тревожни дни на Втората световна, нещо доста е скърцало.

* * *

Из  П Р О Т О К О Л  № 6

Заседание на Св. Синод на 22.VI./9.VI.ст.ст./1943 г.

НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на Св.Синод прочете следното изложение:

Ваши Високопреосвещенства!

Откривайки тазгодишната редовна лятна сесия на Св. Синод в пълен състав, считаме за потребно да се доложи веднага за стореното по изпълнение на решенията, взети в извънредната сесия през миналий априлий, досежно двата ГОЛЕМИ въпроса, които тъй живо интересуват Църквата.

Както се знае, в оная извънредна сесия, Св. Синод взема единодушното решение да се помоли и настои пред Върховната държавна управа тя да нареди тъй, че, досежно евреите български поданици, изобщо, прилагането Закона за защита на нацията да става със свойствената на народа ни справедливост и човечност.

А пък ония от евреите, които, покръстени са приети в лоното на Светата ни православна църква Христова, да бъдат закриляни от властта еднакво с православните българи, като покръстените бъдат освободени да носят знака на еврейската вяра и от задължението да плашат данък на еврейската синагога.

...На Високопреосвещения Наместник-Председател на Св. Синод бе възложена задачата да поиска среща с Негово Величество Царя, лично да му докладва за решенията на Св. Синод... Ала тая задача не можа да бъде изпълнена веднага. Случи се така, че когато се поиска среща с Негово Величество Царя, той бил отпътувал зад граница. Но и когато той се завърна, отговор за исканата среща не последва скоро. А пък наближаваше страстната седмица...

...Предизвиканата с това писмо конференция стана на 15. април в Царския дворец "Враня", в кабинета на Негово величество, под лично Негово председателство. Срещу Него при заседателната маса заемаше място Министър-Председателя, а от двете страни на Царя бяха Синодните архиереи по старшинство.

При откриване заседанието на конференцията, Негово Величество беше малко развълнуван. Той обясни накратко целта на тая конференция: "Повод за това, - каза той, - наистина даде писмото на Негово Високопреосвещенство Наместник-Председателя на Св. Синод, което е придружено с едно изложение от Св.Синод в пълен състав и с Проект за изменение и допълнение някои членове от Екзархийския устав, досежно избора Предстоятел на Църквата. Ако не познавах от близо Негово Високопреосвещенство възможно беше това писмо да ме огорчи...

...Поради това и намерих за благопотребно да събера тук ръководителите на върховната държавна управа и тия на Върховната цьрковна управа, за да се обсъдят и уяснят по-добре тия въпроси. Ще се спра, преди всичко, да кажа няколко думи по първия в това писмо въпрос - за евреите..." И започна Негово величество с тия "няколко думи", които продължиха повече от половин час.

Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите.

Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух в голяма степен се ДЪЛЖИ и сегашният световен катаклизъм. Вярно е, че някои от големите народи добре използуват събраните с тоя спекулативен дух богатства за еврейството. Други, обаче, от европейските народи са се уверили вече, че еврейската спекулация е фатална спънка за свободното тяхно духовно културно и национално-стопанско развитие.

У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от влиянието и експлоатацията на еврейството, толкова по-скоро и по-здраво ще се засилва и укрепва тяхното национално чувство и тяхното родолюбие.

  А това може да се постигне, когато по законодателен ред се изземат от неговите ръце разните стопански, финансови, търговски и фабрични предприятия. Всъде в Европа са създадени вече и се създават законоположения в тоя смисъл. Създаде се такова и у нас - Закона за защита на нацията. Позната по своето родолюбие родната ни православна Църква в случая едва ли би могла да бъде на друго мнение.

Никой не би могъл да отрече правото и дълга, върховните представители на светата православна Църква да се застъпват за слабите и да създават утеха на страдащите човеци, от каквато вяра и народност да са те. Трябва да се подчертае, обаче, че вземайки мерки срещу злото, което еврейството, чрез пропаганда и спекулация, създава сред нашия народ, върховната държавна власт все пак прави всички усилия, щото тия страдащи да бъдат, колкото е възможно, по-малко в България, па дори и да няма никак такива...

Вярно е, че някои от покръстените и непокръстените евреи се оплаквали от проявена строгост при прилагане Закона за защита на нацията. Тия оплаквания са били най-вече пред Софийската Митрополия, а след това и пред Св. Синод. Но на тия оплаквания не бива да се вярва веднага, преди да бъдат проверени.

При щателна проверка, от органите на властта, много от тия оплаквания са се оказали безосновни. Това навярно ще потвърди и присъствуващият тук г. Министър-Председател, към когото се позовава Негово Величество. Проверки на такива оплаквания ще се правят и занапред. Там, където се намери, че някои органи на властта се престарават при прилагане закона, Правителството веднага е вземало и ще взема потребните мерки.

То ще обмисли и въпроса: какви облекчения да се направят в случая на приелите християнската вяра евреи, макар че може да има съмнения, дали всички те са приели вярата по убеждение, и дали при удобния за техните интереси момент не ще се отрекат от покръщението си....   

В тоя смисъл говори Негово Величество. Предаваме само по-главните му мисли. Възможно е да сме пропуснали някои от тях.

ВАРНЕНСКИЙ ПРЕСЛАВСКИ ЙОСИФ намира, че писмото на Наместник-Председателя до Негово Величество Царя е имало намерение да изпълни решението на Св. Синод... Що се отнася до конференцията, която е станала в Двореца Враня, смята, че тя не е дала пълен резултат. Резултатът от нея е само отлагане на въпросите, без да бъдат те решени или поне изяснени...

Из дневника на Богдан Филов

15. ІV. Четвъртък. В 10 без 1/4 бях във Враня, за да дочакаме с Ц[аря] идването на владиците Неофит, Стефан, Софроний и Паисий...

    Конференцията с владиците започнахме точно в 10 часа. Ц[арят] направи много хубаво и подробно  изложение по еврейския въпрос, като изтъкна, че той не е само наш, но европейски. Вземаха думата после Неофит и Стефан, като се застъпиха главно за новопокръстените евреи.

Аз обясних, че по този въпрос няма разногласие между правителството и синода, като изтъкнах, че той вече би бил разрешен, ако не беше нещастното окръжно на Стефана, че се "възрадвала душата му". Той призна грешката си, че не ме питал по какъв начин трябва да съобщи на покръстените намерението на правителството...

    Ц[арят] също се присъедини към тези мисли и изтъкна, че и той не може да скрие, че е огорчен от писмото на дядо Неофит, на което той възрази, че то предава не неговото лично разбиране, но разбиранията на синода. Изобщо по еврейския въпрос бяхме в настъпление и владиците трябваше да се защитават...

Владиците се показаха много кротки и не правиха много възражения, каквито очаквахме.

Строго поверителна телеграма № 422

от министъра на външните работи Йоахим фон Рибентроп до германския пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле, Фушъл, 4 април 1943 г. 

Във връзка с разговорите, които имах с цар Борис ІІІ през време на пребиваването му тук на посещение при фюрера, съобщавам следното за Ваша лична строго поверителна информация:

...4. Относно еврейския въпрос в България царят каза, че досега той е дал съгласие само за прехвърлянето на евреите от Македония и Тракия в Източна Европа. От евреите в България иска да се освободи само от незначителен брой болшевишко-комунистически елементи, а останалите 25 000 евреи иска да задържи в концентрационни лагери, защото ще ги използва за строителството на пътища. Не се спрях по-подробно на това съобщение на царя, а само му казах, че според нашето схващане единствено вярното решение е най-радикалното.

[Йоахим] фон Рибентроп

Паметна записка

изработена от секция "Дойчланд" на германското Министерство на външните работи, относно развитието на еврейския въпрос в България

Берлин, 3 април 1943 г.

В България има същото законодателство по отношение на евреите, както в Германия...

Още в началото България включи в своите общи мерки по отношение на евреите и всички евреи с чуждо поданство, при което не срещна съпротивата на други държави. По същество единствено италианският пълномощен министър, а по-късно Испания и Португалия, предприеха постъпки срещу тези мерки...

В средата на 1942 г. чрез размяна на ноти Германия постигна споразумение с България, съгласно което евреите с германско или българско поданство, или пък с бивше такова, подлежат на съответните разпоредби. В съответствие с това евреите с българско поданство подлежат без ограничение на изпълнението на нашите мерки спрямо тях, включително и на изселване в източните райони. Не се разрешава тяхното връщане в България. В България живеят около 60 евреи с бивше германско поданство...

Остана открит въпросът за плащането на германската помощ нам. Първоначално имахме предвид сума в размер на 250 райхсмарки на евреин, която според българите е доста висока. Накрая оставихме настрана този въпрос и го отложихме за евентуално бъдещо споразумение.

Събитията

През декември 1940 г. Народното събрание приема Закон за защита на нацията, създаден в унисон със законодателството на нацистка Германия. Внесен е от правителството на Богдан Филов с докладчик министърът на вътрешните работи Петър Габровски.

Антиеврейското законодателство забранява смесените бракове между българи и евреи; на евреите се забранява да упражняват определени професии и да имат дялове в предприятията; наложени са извънредни данъци на еврейското население; отнемат се техни имоти, които се разграбват и разпродават; наложено е носенето на „давидовите значки"; наложен е полицейски час за евреите; те могат да си купуват хляб само от отделни фурни; определени са улици, по които е забранено да се движат евреи; по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от 18- до 50-55-годишна възраст са изпращани в "трудови лагери".

За изпълнение на закона е създадено Комисарство по еврейските въпроси, начело с яростния антисемит и фашист Александър Белев, един от основателите на организацията "Ратник". На 22 февруари 1943 г. Белев тайно от Народното събрание сключва споразумение с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на 20 000 български евреи.

Комисарството се заема с депортирането на евреите от администрираните от България територии на Македония и Беломорска Тракия. Депортацията и изпращането на смърт на евреите е извършена изцяло от българската армия и полиция. Немски военни не са участвали.

На 2 март 1943 г. постановление на правителството разпорежда в съответствие със споразумението с германските власти 20 000 евреи от новите земи да бъдат изселени. Решено е първият контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8560 евреи от "стара България", които според цар Борис ІІІ са "с болшевишко-комунистически възгледи".

В Държавен вестник е публикувана Наредба за поданството в тези земи, като само на лицата от еврейски произход е забранено да станат български граждани. Циничен е  аргументът на днешните "демократи", че македонските и тракийските евреи не са български поданици, затова били депортирани и унищожени. 

От 4 до 10 март евреите от Беломорска Тракия са вдигнати по тъмно от домовете им с малко ръчен багаж, като ги лъжат, че ги изселват в старите предели на България. Изпратени са в концлагера Треблинка, където са унищожени. Български полицейски части избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони към Треблинка, където са унищожени. Общо са депортирани 11 363 евреи.

В оригинален документ за среща на Цар Борис III с Рибентроп и Хитлер между 31 март и 2 април 1943 г. е записано: "С Рибентроп се дискутира специално еврейският въпрос. Българският цар е бил съгласен с изселването само на евреите от Македония и Тракия, а за тези от България, с изключение на малък брой болшевишко- комунистически елементи, се предвижда настаняване в концентрационни лагери".

Близо 9000 души от "стара България" са събрани в Пловдив за депортиране към Треблинка, но поради надигналата се вълна от негодувание в обществото срещу решението на прохитлеристкото правителство, протестната подписка на 43-ма депутати, начело с председателя на НС Димитър Пешев, както и поради пряката намеса на църквата, на митрополитите Стефан и Кирил (бъдещия патриарх), който сяда сред евреите и заявява, че ще тръгне с тях, царят отменя заповедта за депортация в последния момент. Църквата, депутати и обществени организации спасяват от гибел тукашните евреи.  

Борис ІІІ прибягва до вариант 2 - изселване на евреите от София и изпращането им в трудови лагери из страната. Насилствено са изселени от София 19 000 евреи.

В музея на холокоста в Израел през 1998 г. бе поставена паметна плоча на цар Борис ІІІ и неговата жена Йоана "за спасяването на 50 000 български евреи". През 2000 г. тя бе премахната заради бурни протести на еврейските общности.

Показанията на Бекерле,

германския пълномощен министър в България 

„По указание на Химлер, което получих по телеграфа, съвместно с пълномощника на германското правителство по еврейските въпроси - Данекер, с помощта на министъра Габровски успях да изселя от Македония и Тракия евреите (14-15 хиляди човека), които съгласно моето настояване, бяха изпратени в Полша. По-нататъшната им съдба не ми е известна".

Из "Протокол от разпита на обергрупенфюрер Адолф-Хайнц Бекерле", 23 март 1945 г., Москва, Архив на Федералната служба за сигурност (ФСБ)

Слово на постоянния представител на Израел в ООН на 6 февруари 2013 г. при откриване в Женева на документалната изложба, посветена на 70-годишнината от спасението на българските евреи

На 20 февруари 1943 г. правителството на Богдан Филов, в съгласие с българския цар Борис III, одобрява споразумение за депортация в лагерите на окупираната от германците Полша на 20 хиляди евреи от царство България. На 4 март са депортирани 4200 евреи от окупираната от българска войска и полиция Северна Гърция. Всички загиват в лагера Треблинка. На 11 март са депортирани 7200 евреи от окупирани от България части от бивша Югославия (днешна Македония и Пирот).

95% от тях са унищожени в Треблинка. На 10 март е организирана депортацията на още 8500 евреи от старите територии на България. Благодарение обаче на намесата на няколко авторитетни личности и на Българската православна църква, които оказват силен натиск върху правителството и царя, тази депортация е спряна в последния момент. Този факт се оказа от голямо значение за съдбата на евреите от старите граници на България, които, въпреки суровите преследвания, на които са подложени, надживяват Холокоста.

Израелският народ никога няма да забрави достойното поведение на тези ярки личности и на БПЦ и винаги ще почита тяхната светла памет!

Христо Георгиев, в. „Дума“, 18. Август 2016 г.