Синестезията е изключително интересен и сравнително рядък феномен, при който стимул, възприеман чрез едно сетиво, автоматично и неволно предизвиква усещане в друго сетиво. Например човек може да „вижда“ цветове, когато чува музика, или да „вкусва“ определени думи. За хората със синестезия светът е многоизмерен и изпълнен с допълнителни усещания, които обогатяват възприятието им. Макар дълго време синестезията да е била възприемана като нещо странно или дори патологично, днес науката я разглежда като естествена вариация в начина, по който мозъкът обработва информация, пише здравният сайт puls.bg.

Думата „синестезия“ произлиза от гръцките „syn“ (заедно) и „aisthesis“ (усещане), което буквално означава „съчетано възприятие“. Още в древността философи и поети са описвали подобни преживявания, макар и без да разполагат с научно обяснение за тях. В края на XIX и началото на XX век учените започват по-системно да изследват синестезията, като я свързват с особености в мозъчната организация. Днес, благодарение на съвременните неврообразни методи, можем да надникнем в мозъчните механизми, стоящи зад този феномен.

Как се проявява синестезията?

Синестезията се проявява по различни начини и съществуват множество нейни разновидности. Най-често срещаната форма е графемно-цветната синестезия, при която буквите и цифрите се възприемат като оцветени. Например, буквата „А“ може винаги да изглежда червена, а числото „5“ – зелено. Друга популярна форма е музикално-цветната синестезия, при която различните тонове и мелодии предизвикват зрителни образи под формата на цветове, форми или движещи се картини.

Съществуват и по-редки видове, като лексикално-вкусовата синестезия, при която определени думи предизвикват вкусови усещания, или пространствено-времевата синестезия, при която дните, месеците и числата се подреждат в триизмерни ментални карти. Общото между всички тези форми е автоматичността и последователността – синестетичните преживявания не са плод на въображението, а стабилни и повтаряеми във времето.

Какво се случва в мозъка?

Невронаучните изследвания показват, че при синестетите има повишена свързаност между определени мозъчни зони. Например при графемно-цветната синестезия се наблюдава активиране както на областите, отговорни за разпознаването на букви и цифри, така и на тези, които обработват цветова информация. Смята се, че по време на развитието на мозъка при някои хора не се осъществява пълното „подрязване“ на невронните връзки, което води до по-интензивна комуникация между сетивните центрове.

Друга хипотеза предполага, че синестезията се дължи на особен начин на обработка на информацията, при който активирането на една мозъчна зона автоматично предизвиква реакция в друга. Независимо от точния механизъм, учените са единодушни, че синестезията има биологична основа и не е резултат от внушение или фантазия.

Колко често се среща синестезията?

Смята се, че синестезията засяга между 2 и 4 % от населението, като жените са леко по-често засегнати от мъжете. Феноменът често има наследствен характер, което подсказва наличие на генетичен компонент. Много хора със синестезия не осъзнават, че възприятията им се различават от тези на останалите, докато не разберат, че повечето хора не „виждат“ музиката или не „оцветяват“ буквите в съзнанието си.

Синестезията и творчеството

Синестезията често се свързва с повишена креативност и артистични способности. Много известни художници, музиканти и писатели са споделяли за синестетични преживявания, които вдъхновяват творчеството им. Сред тях са композитори като Александър Скрябин и художници като Василий Кандински, които използват цветове и звуци по необичаен начин, за да създадат по-дълбоко емоционално въздействие.

Комбинирането на различни сетивни канали може да обогати въображението и да улесни създаването на оригинални асоциации, което обяснява връзката между синестезията и креативността. В същото време, за някои хора този феномен може да бъде и предизвикателство, особено ако синестетичните усещания са твърде интензивни или разсейващи.

Предимства и предизвикателства

За повечето синестети преживяването е неутрално или дори приятно. То може да подпомогне паметта, тъй като допълнителните сетивни асоциации улесняват запомнянето на информация. Например, цветното възприятие на числа и букви може да помогне при учене и ориентация.

В редки случаи обаче синестезията може да бъде свързана с дискомфорт, особено при силни или неприятни стимули. Въпреки това, тя не се счита за заболяване и не изисква лечение, освен ако не е част от по-широко неврологично или психично състояние.