„Онзи ден, посещавайки родителите ми, се засякох с познат. Заговорихме се, обменихме информация как сме, здрави ли сме, имаме ли грижи с родители и деца. Човекът изразява се, но с някакъв странен чужд акцент, който ми беше трудно да определя. Не сме толкова близки и не посмях да го попитам къде е бил, че така му се е променил говорът, видът му не говореше сякаш да са му потръгнали много нещата в чуждата страна. По-късно разбрах, че той въобще не е отсъствал за дълго от града.“

Странно и любопитно. Оказа се, че всъщност подобно явление е познато в науката – синдром на чуждестранния акцент. И дори от време на време става популярен като случая на известния певец Джорд Майкъл от 2012 г. когато след тежка боледуване и излизане от кома свидетели споделят, че той е разговарял с по-необичаен акцент, оказал се, по негови думи по-късно, че става въпрос просто за заигравка с приятел.

Какво представлява синдромът на чуждестранния акцент?

Синдромът на чуждестранният акцент е нарушение на речта, при което произношението на собствения роден език изглежда чуждо. За разлика от действително пребивавалите за дълго в чужди страни без упражняване на родния език, при този синдром липсва замяната на родни с чужди думи, но затова пък звуковете и организацията на речта имитира чуждия език. При непознаване на конкретния език страничният човек би могъл да се подведе по акцента. Само, че в случая на Синдрома, проявяващият го няма действителни езикови познания. За владеещия съответния език това звуково имитиране е по-вероятно да изглежда странно, защото говорът може да създава усещене на определен акцент, но да не следва последователно неговите правила. По-важното в случая е, че при синдрома на чуждестранния акцент възниква нежелана, неволна, промяна на речта, което и снема обвинението за преструване или театралност при засегнатия, пише здравният сайт puls.bg.

Синдромът на чуждестранният акцент е сред десетте най-редки заболявания по света. Между 1941 г. до 2009 г. са регистрирани едва 60 души в света с него. 

Поставянето на диагнозата на синдрома не е лека задача. Това изисква проследяване на историята на възникването, сравнение с предишната реч, неврологичен и логопедичен преглед и изследвания според случая. Променливостта на акцента, временното възстановяване на нормалната реч или подобрението при определено задание могат да подпомогнат поставянето ѝ. При него не се намира структурно увреждане, което да го обясни, но той може да съществува заедно със заболяване. ^1,2

Какво ни казва историческата справка за синдрома?

За първи път през 1907 г. френският невролог Пиер Мари описва парижанин, чиято възстановена след инсулт реч звучи с елзаски акцент. След десетина години по-късно, неврологът и психиатър Арнолд Пик, работещ в Прага описва също пациент след инсулт, чех по народност, чиято реч се възприема с полски акцент.

През 1947 г. норвежкият невролог Георг Херман Монрад-Крон представя в публикация случая на Астрид Л., получила мозъчна травма през войната, чиято възстановена реч звучала на „немски“ или „френски“. Ученият развива понятието диспрозодия – нарушение на мелодиката на речта.

Десетилетия по-късно, в началото на осемдесетте, невролингвистът Хари Уитакър въвежда названието Foreign Accent Syndrome – синдром на чуждестранния акцент, и предлага диагностични критерии, които първоначално биват предназначени за случаи след мозъчно увреждане.

Затова през 2025 г. е предложено по-широкото понятие „профили на променен акцент“, което обхваща различните прояви на синдрома. Понятието още не е прието. 

Независимо от това нарушението може да се обследва от подготвен логопед, чието разпозване и терапевтична работа едва ли е лека. Синдромът има неврогенна и функционална форма. Изследване от 2021 г. сравнява 12 души с едната или другата форма дава само някои диагностини насоки.

Какви са причините за възникване на синдрома?

При неврогенната форма на синдрома има налично мозъчно увреждане или заболяване, което нарушава речта. Най-често се обсъждат инсулт и черепно-мозъчна травма. Описани са също случаи при мозъчни тумори, множествена склероза и невродегенеративни заболявания. Функционалната форма е свързана с нарушение на функционирането на нервните мрежи, при което няма видима структурна лезия. При такава форма не може да се говори за един механизъм. Не е задължително да има и психично заболяване или ясно установен стресов фактор, с които да се обясни проявата на синдрома. При проследен клинично случай на италианка, започнала да говори с канадски акцент психологическата оценка открила единствено лека тревожност и определени личностови особености. Разбира се, това е отделен, единичен случай, от който не могат да се извеждат общи констатации, както и да се твърди, че тези особености причиняват синдрома.

Колко сериозен е Синдромът на чуждестранната реч?

По принцип внезапната промяна на речта изисква своевременна медицинска оценка, особено при слабост, лицева асиметрия или други нови неврологични симптоми. Самата промяна в акцента не застрашава живота, ако не представлява проява на сериозно заболяване. Сам по себе си Синдромът без наличието на увреждане. За неговата тежест може да се говори конкретно  за отделния случай след установяване на причината за проявата му и според отражението върху общуването и ежедневието.

Не би могло да има и универсално лечение, ясно е, че терапията е една след инсулт и съвсем друга при друга диагноза. Относно терапията консенсусни препоръки от 2021 г. поставят акцент върху обучението на пациента, ограничаването на прекомерното самонаблюдение и приложението на логопедични техники и психологически подходи при необходимост.

Самите специалисти подчертават, че към момента има недостиг на проследяване и на систематични данни за лечение. Обсъждат се речева терапия, аудиовизуална обратна връзка и други индивидуализирани подходи. По-важното е, че възстановяването е възможно.