Все си мислим, че другите са по-щастливи от нас. Все ни се струва, че на нас се случват най-лошите неща.

Щастието е в намирането на смисъла. А смисълът най-често се крие в малките неща, които са близо до нас. Когато свикваме да приемаме нещо за даденост, спираме да го забелязваме. Когато спираме да го забелязваме, спираме да го ценим. То губи стойност до момента, в който не го загубим или някой друг не го пожелае, пише obekti.bg.

Ролята на психоаналитиците идва точно тук – те променят нашата перспектива към нещата. Специалистите не са магьосници, които да променят живота ни с магическа пръчица, но умеят да ни предложат различни гледни точки, различни перспективи към една и съща ситуация. Когато променим нагласата си, обикновено се променя и самата ситуация. Поне на нас така ни се струва. Защото в повечето случаи проблемите са субективни. Те са създаден от нас самите. И колкото повече мислим и се задълбочаваме, толкова по-черно ни се струва всичко. Затова не е полезно да потънем в мисли преди заспиване. Или да се събудим през нощта и да започнем да прехвърляме през ума си най-лошите възможни сценарии. „Утрото е по-мъдро от вечерта“, са казали хората. Не защото ситуацията се е променила, а защото се е променила нагласата ни към нея.

Представете си само как изглежда светът, когато сте в добро настроение, и как изглежда, когато сте в лошо настроение. Има дни, в които просто нищо не върви, всичко ни дразни, струва ни се, че се проваляме във всяко едно начинание. Има и дни, в които имаме чувството, че ни върви по вода и с каквото и да се захванем, то просто се случва с лекота.

А една от основните стъпки към щастието е преодоляването на страха пред провала, пред предразсъдъците, пред общественото мнение.

Когато се освободим от бремето на чуждите очаквания, тогава ще намерим себе си.

А намерим ли себе си, пътят към щастието ни е открит.