Шестото издание на Фестивала за улични изкуства 6Fest започна в Пловдив на 28 октомври и ще приключи днес - 31 октомври. Това е  първото у нас специално тематично издание само с огнени спектакли на театрални и огнени групи от България. Всички спектакли в програмата са с продължителност от 20 до 30 минути.

Последният ден от фестивала, 31 октомври, ще започне с младежката огнена група “Феникс” от Козлодуй и “Корени”. Спектакълът е базиран върху българския фолклор и мита за Героя. Иновативното в него е, че съчетава огън, светещ пой и мултимедия. Младежите ще играят от 18:00 ч. на акведукта на хълм Бунарджика.

Закриващото събитие от фестивала е премиерата на най-новия спектакъл на Театър на огъня и сенките Fireter, който ще се изиграе от 19:30 ч. на Римски стадион (до Джумая джамия). "Легенда за деня и нощта - Балис и Ейрене" е приказка за далечни времена, предадена от магичен разказвач за това как огънят е слязъл при хората и как е помогнал за баланса между тъмното и светлото както в нас, така и около нас.

Шестото издание на 6Fest се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и партньорството на Община Пловдив. Входът е свободен, като събитията ще се проведат при спазване на актуалните противоепидемични мерки, включително задължително носене на защитни маски на лицето за всички присъстващи в публиката съобразно заповед на здравния министър.

Ето каква легенда разказват участниците от Театъра на огъня и сенките Fireter, която публиката ще види претворена в невероятен огнен спектакъл.

Преди хиляди години, когато светът бил все още пуст и свободен, на Земята живеел само един народ - този на първочовеците. Тогава нощта била много по-дълга от деня, a денят траел един красив, но болезнено кратък миг. След това удобно се настанявала дългата, непрогледна и студена нощ. Щом Слънцето се скриело, на Земята излизали господарите на нощта - Бесовете, Студът и техният най-голям владетел - Мракът. Той властвал над хората, поглъщайки душите им, а Бесовете изсмуквали надеждата от сърцата им, гонели човеците със зловещи смехове и ги принуждавали да се крият.

Един момък на име Балис наблюдавал как нощем Мракът и Бесовете измъчват народа му с дяволитите си игри и чакал Слънцето с копнеж всяка утрин от малкото си скривалище. Една заран Балис не издържал, изтичал смело от скривалището си и паднал на колене пред Слънцето, молейки го да остане по-дълго на Земята. Слънцето учудено от дързостта на човека обяснило, че правилата на Вселената са такива и никой няма право да ги нарушава, дори боговете. Балис обаче не се примирил и всеки ден повтарял молбата си.

Накрая Слънцето се смилило и казало, че ще възнагради упоритостта му, отчупило парче от сърцето си и го сложило в шепите на момчето. Така щяло да освети нощта на първочовеците и да ги стопли. Балис обещал да пази пламъка като очите си, защото загубил ли го животът на Земята щял да загине завинаги.

Нощта настъпила и този път Светът не потънал в пълен мрак. Хората започнали да излизат смело, следвайки пламъка. Всички се събрали около огъня в ръцете на Балис, жадувайки да го докоснат.

Всяка нощ Балис оставал да го пази. Една вечер след дълги, безсънни нощи клепачите му започнали да се затварят като тежки врати. Момчето изтощено облегнало на тревата и заспало. Пламъкът паднал от шепата му. Бесовете, излезли за нощните си игри, забелязали сиянието. Хукналим към пламъка и не след дълго се озовали до него. Започнали бясна игра - тичали по Земята, разпръсквайки искри по пътя си. Смеховете им огласявали горите. Запалили поляни, дървета, треви...

Привлечен от светлините Мракът - Господарят на нощта, наблюдавал огньовете от тъмния си замък. Ядосан, призовал при себе си всички Бесове и им заповядал в името на Нощта да изгасят всеки огън, да изкоренят всяка искра по Земята. Да убият светлината, в името на Мрака, завинаги!

Уплашени от гнева на Господаря си, Бесовете започнали да поглъщали всеки лъч по пътя си. Но една малка, последна искра останала незабелязана от тях. Тя попаднала в нозете на Ейрене - дъщерята на Мрака. Искрата била толкова малка и беззащитна, че момичето решило да я запази и да я скрие в стаята си.

Настъпил новият ден. Балис с ужас видял, че е изгубил пламъка. Страхът и Мракът възвърнали властта си над хората и момъка отчаяно тръгнал в непрогледната тъмнина да го търси . Ейрене го забелязала. Балис бил толкова красив и безстрашен, че Ейрене се влюбила. Красавицата не спирала да мисли за Балис. Щом денят отстъпил място на нощта, тя извадила малката, последна искра и сътворила създания, които събирали в себе си и мракът и светлината. Ейрене създала светулките, за да осветят пътя на Балис и да го отведат при нея.

Но пред портите й стоели Бесовете, които пазели непристъпните владения на своя Господар. Щом видели Балис започнали да издават страшен вой, който събудил Мрака.

Момчето смело заявило, че не се бои от него, защото и той бил като човеците - изпитвал страх. Само че от светлината. И щом изрекъл тези думи, Балис запратил рояка светулки в лицето на Мрака.

Господарят на Нощта побеснял заслепен. Бесове, таласъми и мрачни създания долетели и изпълзяли от всички посоки и нападнали Балис. (Следва епична битка в действие)

Ейрене, която гледала с ужас битката отстрани, в отчаян опит да помогне изпратила на любимият си последната искра.

Тогава искрата запалила нова искра. Втората запалила трета.От третата пламнал огън. Балис започнал да пълни шепите си с огньове, които подхвърлял в небето, гонейки Бесовете. Светът се озарил със светлина. Пламъците обгръщали Мракът, летели в небето, пълзяли по земята. Господарят на тъмнината крещял безпомощен и се стопявал, ставайки все по малък и по-малък. Изгрял новият ден. Слънцето заслепило всички мрачни създания, които пищели и изчезвали в пространството като сутрешна мъгла. Светлината тържествувала. Балис победил тъмнината. Денят щял да бъде вече от тук насетне.

Но с мракът, трябвало да си тръгне и Ейрене. Тя не можела да живее през деня.

Балис, който бил изпълнен с любов и благодарност към момичето, за последно се обърнал към Слънцето и отиващия си Мрак. Светлината не е светлина без мрака, казал той. И денят не е толкова красив, ако след него няма нощ.

Предложил им да сложат край на вечната вражда и колкото дълъг е денят, толкова дълга да бъде и нощта, защото всеки има своето време и място на Земята. Тогава Слънцето и Мракът сключили мир.

На сбогуване Балис казал на Ейрене, че всяка нощ, когато светлината угасне, ще чака с копнеж срещата им. Тя нежно отговорила, че ще бъде негов вечен спътник. Щяла да се превърне в Луна, за да бъдат заедно завинаги.

Оттогава денят и нощта си разделят по равно времето на Земята. Оттогава тъмното и светлото живеят в хармония.