Седем дървета като символ на мирното съжителство на различните народности в Пловдив ще бъдат засадени в центъра на града на днешния Международен ден на толерантността. Първата етно градина в града се създава по идея на Кристиан Ангелов и приятелите му от младежката организация нa “Шалом” в Пловдив. Инициативата на Фондация “Заедно” се осъществява със съдействието на кмета на район “Централен” Георги Стаменов, еколозите от районната администрация и ОП “Паркове и градини”.

В засаждането на дърветата ще участват деца от различните общности – арменска, българска, еврейска, италианска, руска и турска. Сред тях са Мирела Калчева и Ичо Динков – дванайсетокласници от СУ „Св. Софроний Врачански“, които работят по проект за религиозна и етническата толерантност по програма „ЕРАЗЪМ+“; Джорджо Кристиано (12г.) от училище “Алеко Константинов”; ученици от „Адраха колеж“; Едуард Агопян, студент във ВТУ “Тодор Каблешков”; Гюлназ Ибиш и Денис Мустафов oт СУ „Св.Константин-Кирил Философ“; Владислава Аксенова (17г.) от гимназия “Класик” и Данаил Рижов (15г.) от ЕГ “Иван Вазов”. Седмото дърво ще е символ на всички останали етноси, чиито живот, култура и история, са свързани с найстария жив град в Европа.

Засаждането на градината символично се свързва и с предстоящото обновяване на Дондуковата градина в центъра на града, която е едно от любимите места за разходка и отдих на жителите в историческия център на Пловдив.

Събитието ще се проведе от 10.30 ч. на площада пред Дома на младоженците, до Паметника на благодарността. Очаква се през късната пролет на 2019 г. засадените лагерстремии да цъфнат в различни цветове и да предават много жизненост, положителна енергия и цветно настроение.

Международният ден на толерантността се отбелязва на 16 ноември от 1996 г., когато на Общо събрание на ООН е приета Декларация за принципите на толерантността. 

Като член първи е залегнала дефиницията на това що е толерантност. Там е записано, че толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Нея я подпомагат знанията, откритостта, общуването и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Толерантност – това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Толерантност – това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира.

Безспорно това са хубави думи, правилни концепции, но следва логичният въпрос имат ли те почва у нас? И какво е тяхното изражение в ежедневието ни?