Съюзът на запасните офицери у нас става на 116 години днес.
Пръв опит за създаване на сдружение на запасните офицери прави майор о.з. Димитър Попов през 1903 год., а през 1906 год. и полковниците Кирил Козловски и братята Михаил и Иван Попови. През лятото на 1907 год. се създава Софийски клуб като съсловно дружество.
На 16.IX.1907 год. запасните офицери приемат историческото решение: Организира се Софийско дружество на запасните офицери и се предлага и в провинцията да се изградят такива дружества; Приет е устав на дружеството и временно за Съюз на запасните офицери; Избира се Управителен съвет с председател ген.майор о.з. Никола Бочев. На 30 септември УС свиква събрание, което приема устава и за Съюза на запасните офицери. Започва работа на УС и от останалите членове за привличане на нови членове.
На първия конгрес на 18.V.1909 год. е избрано централно управление на Съюза с председател ген.м-р Бочев. Балканските войни прекъсват дейността на СЗО. През март 1914 год. се активизира Софийското дружество. Софийското дружество събира дружествата от провинцията на конгрес за възстановяване през юни 1920 год. На шестия конгрес през 1924 год. СЗО отчита 75 дружества с 6000 членове.
През годините до Втората световна война СЗО живее активно. В редовете му възникват различни течения, но Съюзът запазва своята организационна цялост. По време на войната Съюзът продължава да работи. Но след 37 годишна история на 1.XII.1944 год. министърът на вътрешните работи Антон Югов обявява закриването на СЗО като организация, поддръжник на фашистката политика. На 9.III.1945 год. председателят генерал-майор о.з. Илия Каблешков записва „Централното управление на СЗО прекрати дейността си.“ В годините на своето съществуване съюзът на запасното войнство отстоява принципите на патриотизма, професионалната чест, достойнството, уважението към бойните традиции на Българската войска. По време на войните, които е водила нашата армия, те практически доказват, че за тях „България е над всичко“.
През периода на „студената война“ правителството няколкократно променя отношението си към запасното войнство. През 1959 год. се създава „Комитет за работа с офицерите от запаса“. След прехода през ноември 1989 год. възниква необходимост от учредяване на единен съюз на запасното войнство.
На 20.XI.1989 год. е избран инициативен комитет в състав ген.полк. Борис Карамфилов, ген.лейт. Атанас Русев и ген.майор Петко Николов. Свикан е учредителен конгрес на 23.I.1990 год., приет е устав и е формиран „Съюз на офицерите и сержантите от запаса“ с председател ген.лейт. Петър Стоянов. На втория конгрес през 1991 год. е обявено, че Съюзът се явява наследник на закритите „Съюз на запасните офицери“ и „Съюз на запасните подофицери“ и това е записано в устава на Съюза, приет на третия конгрес (1994 год.). На шестия конгрес на Съюза през 2005 год. е приет нов Устав, съобразен с членството на Р. България в НАТО. Променя се наименованието на Съюза в „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва“ (СОСЗР).
От 1997 год. е създадена възможност и за колективно членство в Съюза и същата година е приет първият колективен член: Национална асоциация „Сигурност“. Към настоящият момент колективните членове са седем. След възстановяването са проведени 9 конгреса и са се сменили 4 генерали за председатели. На IX-ия конгрес за председател е избран ген. о.з. Златан Стойков. Веднага след възстановяването си Съюзът установява контакти с ръководствата на МО и МВР. Те дават възможност за поддържане на връзка на запасното войнство с колегите си на действителна служба.
Принос за повишаване на авторитета на Съюза има провежданата военно-патриотична и родолюбива дейност. С особена гордост и признателност се ползват членовете на Съюза, участвали в поддържането и възстановяването на военните паметници и гробища от 1878 год. до наши дни на територията на България и извън границите ни и по изграждането на нови паметници, почетни знаци и табели, които увековечават бойната слава на Българската армия и героизма на нашите бащи и прадеди за защита териториалната цялост на Родината ни. СОСЗР е приет през 2003 гпд. за член на Междусъюзническа конфедерация на офицерите от резерва (CIOR), а от 2012 год. е приет и в Международния консултативен комитет на организациите на офицерите от запаса (МКК).