Съсенка или още котенце (лат. Pulsatilla vulgaris) е многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови. Растението достига до 40 cm на височина. Коренището е масивно, месесто, вертикално, слабо разклонено и сравнително дълбоко вкоренено. Листата са дълбоко нарязани на тесни дялчета, събрани в приосновна розетка, и заедно с цялото растение са покрити с гъсти, меки сребристобели власинки. Именно тази копринеста покривка е дала народните имена „котенце" и „коприненка" в различни краища на България, пише здравният сайт puls.bg.

Цветовете са едри, единични, камбанковидни до чашовидни, с диаметър 3-4 cm, в цвят от бледо до тъмно виолетово, рядко бели. Цъфтежът е от края на март до май.

Разпространена е в Централна и Източна Европа. В България се среща по ливадите в ниските части на почти всички планини. Видът е защитен по Закона за биологичното разнообразие. В Обединеното кралство е въведен специален план за биоразнообразие заради значителния спад в популациите на дивата съсънка.

Действие и приложение

Съсенката притежава дълга история на употреба не само в българската но и като цяло в европейската народна медицина. Традиционно е смятана за растение с изразено спазмолитично, обезболяващо, седативно и антибактериално действие.

Съвременните научни изследвания до голяма степен потвърждават тези народни наблюдения. Проучване, проведено в Университета „Южен Кръст" (Австралия), установява, че етанолов екстракт от P. vulgaris прогресивно потиска спонтанните контракции на гладката мускулатура, след три последователни дози е регистрирано около 80% намаление, а след шест пълно потискане на активността. Това убедително подкрепя традиционната употреба на растението при спазми и болки в коремната кухина.

По-широките противовъзпалителни ефекти се свързват с ключовата активна молекула анемонин. Изследване, публикувано в Journal of Ethnopharmacology, показва, че анемонинът значително намалява производството на азотен оксид и ендотелин-1 в клетъчни култури, провокирани от бактериален липополизахарид. Тези резултати хвърлят светлина върху механизма, по който растението упражнява своето противовъзпалително действие.

Тритерпеновите сапонини, присъстващи в целия род Pulsatilla, са обект на интензивно проучване. Преглед, публикуван в Chinese Medicine (2022) от изследователи на Университета в Макао, обобщава доказаните им фармакологични активности: отхрачващо, противовъзпалително, съдозащитно, антимикробно и имуномодулиращо действие. Установено е и инхибиращо въздействие върху растежа на Escherichia coli, Staphylococcus aureus и Candida albicans.

Важно е да се отбележи, че към момента съществуват само ограничен брой in vitro проучвания, а клинични изпитвания с хора не са провеждани. Употребата на растението трябва да се извършва единствено под наблюдение на квалифициран специалист.

Химичен състав

Пълният фитохимичен профил включва: ранункулин (лактонов гликозид), анемонин, тритерпеноидни сапонини, танини, флавоноиди, кумарини, фенолни киселини (бензоена, кафеена, ябълчна, янтърна) и следи от етерично масло. Хроматографски анализ (HPLC и GC-MS) идентифицира в корените и характерен тритерпеноиден сапонин – Pulsatilla saponin D, принадлежащ към групата на хедерагениновите сапонини. В листата е открит и единственият флавоноид – кверцетин-О-деоксихексозид-О-хексозид.

Използваеми части

С лечебни цели се използват изсушените надземни части — листа и цветове (Herba Pulsatillae). В научните изследвания активно се изучават и корените, в които концентрацията на тритерпеноидни сапонини е по-висока. Тъй като видът е защитен в България, промишленото му събиране от природата е ограничено и регламентирано от Закона за биологичното разнообразие. За лечебни цели растението може да се отглежда в контролирани условия — предпочита леки, добре дренирани почви и слънчево местоположение.