Самооценката е начинът, по който възприемаш и оценяваш себе си - усещането ти за собствената стойност, уменията и вътрешната увереност. 

Тя оказва влияние върху това как се справяш с предизвикателства, как изграждаш взаимоотношения и как вземаш ежедневни решения.

Когато самооценката е по-висока, човек по-лесно се доверява на собствената си преценка, поставя здравословни граници и се възстановява по-бързо след неуспехи. 

При по-ниска самооценка по-често се появяват съмнения в себе си, негативни мисли, затруднение да приемаш комплименти, склонност да угаждаш на другите, избягване на нови възможности, често сравняване с околните, нужда от външно одобрение, фокус върху грешките и трудност при поставяне на граници.

Изследвания показват, че самооценката има значение в много сфери на живота, включително удовлетвореността във взаимоотношенията и ефективността на работното място, и е тясно свързана с психичното здраве. 

По-високата самооценка обикновено се свързва с по-ниски нива на тревожност и депресия, пише "HealthLine".

Важно е да се знае, че самооценката не е нещо фиксирано. Тя може да се развива с времето чрез малки, но последователни навици, които укрепват връзката със самия себе си:

- забелязвай негативните си мисли и се опитвай да ги преформулираш, вместо автоматично да им вярваш

- спазвай малки обещания към себе си, за да изграждаш доверие в собствените си действия

- обръщай внимание на силните си страни и нещата, с които се справяш добре

- поставяй реалистични и гъвкави цели, които насърчават устойчив напредък, а не перфекционизъм

- обграждай се с хора и среди, които те подкрепят,

- грижи се за тялото си чрез сън, движение и балансирано хранене,

- бъди състрадателен към себе си, когато нещата не вървят по план,

- действай според личните си ценности, за да изградиш по-ясна идентичност,

- ограничавай ненужното сравняване, особено в социалните мрежи.

С времето тези практики допринасят за по-стабилно, балансирано усещане за собствена стойност и по-голяма устойчивост.