С думите „Уморен съм“ описваме много състояния

Автор: Plovdiv Now 22:30, 23.05.2023 5244

С думите „Уморен съм“ ние описваме огромен набор от състояния: липса на сън, апатия, изтощение, загуба на сила след заболяване, прегаряне – и не винаги споделяме физическата преумора и психологическото изтощение. И ако причините за преумора лежат на повърхността и всичко може да бъде решено чрез почивка или добър сън, тогава с психологическата умора всичко е малко по-сложно.

Например на работа вършим обичайните задачи, без да полагаме допълнителни усилия, но по някаква причина се чувстваме уморени до края на деня. Всъщност, за да свършим тази работа, трябва да съдържаме много различни емоции: гняв - от това, че шефът дава безсмислени инструкции; отвращение – от факта, че работата е в разрез с нашите ценности; вина - от факта, че прекарваме малко време с децата. Трябва да сдържаме този пласт от противоречия в полза на други важни неща, като желанието да правим пари, да се изкачваме по кариерната стълбица, да инвестираме в стабилен живот.

Психиката изразходва огромно количество енергия за потискане на емоциите. Преживяванията, които не можем да изразим, изтощават тялото. Ако разгледаме умората в такава парадигма, се оказва, че това е един вид натрупан, но потиснат опит.

За съжаление днешният свят е устроен по нарцистичен начин, като се обръща се много внимание на постиженията, успеха. Човек често се идентифицира не с това, което е ценно за него и когото обича, а с това, което е постигнал. Същевременно чувствата, които ви пречат да бъдете ефективни и успешни, се възприемат като пречка. Хората искат бързо да ги прекрачат, да ги прикрият с някакво постижение и да продължат напред.

Психолозите изискват всяко чувство да се третира като някакъв вид молба, която звучи отвътре; обмислете го внимателно, с интерес и милост и не се стремете да го излекувате или премахнете възможно най-скоро. Умората като че ли ни казва: начинът, по който беше преди, вече не работи. Трябва да търсим нова форма на взаимодействие със себе си и със света. Търсенето на тази форма е една от задачите на психотерапията.

КАКВО ДА ПРАВЯ?

Внимание към чувствата:

Позволете си да изпитате пълната гама от чувства, без да ги разделяте на добри и лоши. Научете се да ги разпознавате, да ги назовавате и да чувате нуждите зад тях. Психотерапията дава възможност да се изправите пред чувствата си и да ги споделите с друг човек. Има лечебен ефект върху психиката.

Внимание към хората:

Важно е да не правите всичко възможно, за да изглеждате успешни, могъщи и непроницаеми. Би било хубаво да се обградите с хора, които уважават всичко във вас - вашата умора, вашето объркване и вашето смущение. Близките са нужни не само за постижения, закачане и аплодисменти, но и за подкрепа, нещо интересно и истинско.

Внимание към ценностите:

Важно е да запомните вашите ценности и мечти, които са центърът на „нашето Аз“. Забележете как животът ви съвпада с това, в което вярвате и което смятате за правилно.

Автор: Марина Панайотова - психолог