Само за седем дни в България са установени близо 2700 нарушения на тежкотоварни автомобили, по-голямата част от които за опасно движение в забранената за тях изпреварваща лента. Докато Националното тол управление вече заснема нарушителите, а МВР и „Автомобилна администрация“ работят в административен улей, черната серия от фатални инциденти с камиони по магистралите у нас продължава да расте.

Пътната безопасност в България отново е изправена пред системен колапс, а опитите разговорът за тежките инциденти да бъде сведен единствено до състоянието на асфалта и мантинелите е по-скоро удобен параван за безпомощността на институциите. Това алармира пътният експерт и председател на Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП) Диана Русинова.

По официални данни, предоставени на ЕЦТП по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), само за периода от 30 юни до 6 юли 2026 г. са установени рекордно количество нарушения при тежкотоварни автомобили. Статистиката е стряскаща:

• 2 145 нарушения за движение в лентата за изпреварване, където това е изрично забранено;

• 399 случая за неплатена тол такса;

• 107 случая за претоварване на камионите;

• 15 случая за неизползване на обезопасителни колани от водачите;

• 7 нарушения за опасно движение в аварийната лента.

„Тези данни може и да ви се струват като статистическа подробност, но всъщност те са диагноза за системен проблем“, категорична е Русинова.

Кървавата хроника по пътищата

Паралелно с хилядите регистрирани нарушения, страната стана свидетел на поредица от тежки катастрофи с участие на тирове и камиони, отнели човешки животи в рамките на броени дни:

• 22 юни: На АМ „Струма“ край Кочериново товарен автомобил застига и помита друг камион.

• 24 юни: Кървава трагедия на АМ „Тракия“ край Ямбол - тежкотоварен автомобил преминава през средната мантинела, навлиза в насрещното и удря лека кола. На място загиват трима души, от които две деца.

• 25 юни: Камион разбива мантинелата и удря автомобил в района на Мало Бучино.

• 26 юни: Водач на камион катастрофира на АМ „Тракия“ в района на Карнобат.

• 3 юли: Две последователни катастрофи с тежкотоварни камиони блокираха изцяло движението по АМ „Хемус“ край София за часове.

Работното време срещу денонощния трафик

От 1 юли 2026 г. Националното тол управление официално започна да регистрира тежкотоварните камиони, които навлизат незаконно в изпреварващата лента, като записите се изпращат към МВР. „Това означава, че държавата вече разполага с технически инструмент, чрез който вижда и заснема нарушителите. Въпросът обаче е какво правят контролните органи с тези данни?“, пита експертът.

Диана Русинова насочва сериозна критика към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), която според нея продължава да функционира в чиновнически, а не в реален контролен режим на пътя. Официалното работно време на агенцията е от понеделник до петък, от 09:00 до 17:30 ч., като дори телефоните за връзка не работят извън тези часове.

„Проблемът е в това, че тежкотоварният трафик не се движи само в делнични дни и не спира след 17:30 ч. Камионите не изчакват администрацията да отвори, за да тръгнат по магистралите“, отбелязва Русинова.

Липсата на превантивна мрежа убива

Според Диана Русинова големият институционален проблем у нас идва именно от липсата на координация между трите ключови звена. От една страна, ИААА отговаря за техническата изправност, опасните товари и квалификацията на шофьорите. От друга - МВР има отношение към поведението на пътя и санкционирането, а Тол управлението вече само установява конкретните нарушения.

„Ако тези три системи не работят като една превантивна мрежа, резултатът е предвидим: нарушенията се натрупват, рискът се повишава, а обществото научава за проблема чак когато има катастрофа, жертви и тапи по пътищата ни“, обяснява предвидливо Русинова.

Тя допълва, че без денонощен и строг контрол над водача, превозвача, товара и спазването на забраните, дори и най-добрият път може да се превърне в място на тежък инцидент.

Изместването на фокуса единствено върху пътната инфраструктура показва или пълно непознаване на материята, или съзнателен опит да се прикрие липсата на воля за работа от страна на държавните органи, смята Русинова. 

„Разследването на причините за всяка катастрофа е необходимо. Но истинската роля на държавата не е да обяснява защо са загинали хора. Истинската роля е да не се стига до загинали хора. Това означава превенция или контрол преди инцидента, а не оправдания след него“, завършва тя.