Темата за въвеждането на мандатност на директорите в българските училища отново предизвика оживени дискусии сред учители, родители и експерти. Във Facebook група, посветена на модерното образование, в която членуват хиляди преподаватели, директори и родители, през последните дни се разви сериозен дебат по въпроса дали ръководителите на образователни институции трябва да имат ограничен брой мандати.

Проверка на TrafficNews показва, че мненията са полярни, а аргументите и от двете страни са силни. Поддръжниците на идеята смятат, че ограничаването на директорските мандати е необходимо условие за по-прозрачно и модерно управление на училищата.

Според част от родителите продължителното задържане на една и съща управленска фигура често води до застой и нежелание за промяна.

„Има училища, в които директорите управляват по 20–25 години. За жалост неведнъж това създава усещане за недосегаемост и води до зависимости, страх сред колектива и липса на реален контрол“, коментират потребители.

„Когато един директор е твърде дълго на поста, училището започва да функционира като затворена система. Новите идеи трудно се приемат, а критиката се възприема като атака“, смята Мария Ангелова.

Някои участници в дебата посочват и случаи на злоупотреба с власт, фаворизиране при назначения, напрежение в педагогическите колективи и липса на ефективен механизъм за смяна на ръководството.

„Има директори, които управляват като феодали. Мандатността е демократичен механизъм. Тя съществува в много сфери именно за да предотвратява монопол върху властта“, пише друг участник в групата.

Според защитниците на реформата периодичната смяна на директорите би дала шанс на повече млади и мотивирани лидери да реализират визията си за развитие на училището.

От другата страна на спора стоят директори и преподаватели, които предупреждават, че механичното ограничаване на мандатите може да доведе до нестабилност и сериозни сътресения в образователната система.

„Не можем да поставяме всички директори под общ знаменател. Има хора, които са изградили силни училища с години труд, доверие и последователност и са посветили животите си на това“, сочи едно от мненията.

Според много учители доброто управление не бива да бъде прекъсвано само заради изтичането на определен срок.

„Ако едно училище се развива успешно, печели проекти, привлича ученици и има спокойна атмосфера, защо трябва насилствено да се сменя ръководството?“, пита пък преподавател.

Част от участниците в дискусията се опасяват и от политизиране на системата.

„При всяка смяна на директор има риск от външен натиск и назначения по партийна линия. Вместо стабилност можем да получим постоянни кадрови войни“, смята педагог.

Някои директори изразяват тревога, че въвеждането на мандатност може да демотивира успешните ръководители и да доведе до липса на приемственост в дългосрочните стратегии за развитие.

В дискусията се появяват и междинни предложения. Част от експертите смятат, че вместо строга мандатност е необходима по-строга система за оценяване на директорите, базирана на реални резултати, обратна връзка от учители и родители, както и прозрачност при управлението.

„Не е важно колко години е бил директорът, а какво е постигнал през тях“, обобщава участник в групата.

Други предлагат вариант с право на два последователни мандата, след което да се провежда нов конкурс при ясни критерии и независимо оценяване.

Бившият министър на образованието Красимир Вълчев неведнъж е коментирал, че темата за мандатността на директорите на училищата винаги е била една от най-дискусионните.  По негово мнение мандатността има предимство и основното предимство е, че тя повишава отговорността.

"Когато един човек е с мандат, се увеличава неговата отговорност към свършената работа. И затова много позиции в държавното управление са мандатни, но от друга страна дългогодишното заемане на позиция води до натрупване на опит, който помага за по-доброто управление. Нашите наблюдения показват, че най-уязвими са институциите откъм лошо управление, когато се управляват от временно изпълняващи директори, когато един човек знае, че е временно на този пост, той е по-сдържан да поеме инициативи и се чувства по-малко отговорен, отколкото, ако е на постоянна позиция", заяви преди време той.

Темата за мандатността на директорите не засяга само административния въпрос, но и философията на управление в българското образование. От едната страна стои необходимостта от обновление, контрол и ограничаване на концентрацията на власт, а от друга нуждата от стабилност, приемственост и защита на доказано работещите модели.

Eто и още мнения на потребители по темата: