Екипът на археоложката София Христева е разкрила и установила траекторията на западната крепостна стена, още 2 кули и други крепостни съоръжения на Небет тепе. Това показва, че интензивният градеж на Небет тепе е от 1 - 2 век, т.е. ранноримската време. Доказват го и множество открити римски монети и апликации от конска сбруя.

Тази година проучването на Небет тепе приключи, но разкопките ще продължат поне още няколко години. Това не пречи туристите да посещават обекта, заяви за радио Пловидв директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов. Така е по цял свят - туристите наблюдават разкопките, които продължават, и така дори се превръщат в атракция за посетителите. Откритията, направени през миналата и тази година, ще бъдат подготвени за експонирането им.

Приключиха разкопките и на най-голямата тракийска могила у нас Малтепе край с. Маноле, финансирани от община Пловдив. След 4-месечна работа археолозите откриха основите на сграда от 3 век след Христа, 2 гроба, култови ями, над 40 римски монети и множество метални предмети. Сградата е била с размери 8 на 5 метра, изградена от дървени колове, стените измазани с глина, а подът - тухлен. Вероятно е била временно жилище, обслужвала е процеса по издигането на могилата. Там може би са живели хората, охранявали или издигали могилата, разказа още директорът на РАМ – Пловдив, който е и ръководител на разкопките. Направено е и пълно геофизично проучване на Малтепе, което е много важно за бъдещото изследване на могилата. Така имаме пълна представа какви съоръжения има вътре в нея. Самата могила е свързана с покриването и съхраняването на монументално гробно съоръжение, което ще разкрием вероятно следващата година. Смятам, че съвсем скоро Малтепе ще бъде една от сензациите в българската археология, заяви доц. Кисьов.

"Небет тепе е проучвано преди 30 години. Колегите не са имали техническите възможности, с които са разполагаме днес. Това ни дава възможност да направим по-прецизни проучвания и да изнесем конкретни данни по темата откога Пловдив съществува като град, тъй като до момента, на базата на това, което откриваме, много от хипотезите пропадат. Според нас по-мащабното строителство на Небет тепе е било през ранноримския период – 1-2 век след Христа", разказа пред PlovdivTime.bg археологът София Христева.

Научните хипотези на екипа й променят датировката на обекта. Най-ранната крепост е била построена през ІV в.пр.Хр., но тя е с много по-малки размери и е разположена в най-високата част на хълма. Крепостната стена е изградена през 1 век, ако е имало по-ранна стена то тя е била унищожена. Най-вероятно обаче такава не е съществувала и стената, която е ограждала Трихълмието, е построена изцяло в 1 век.  

В района е имало градска структура, но не и върху цялото Трихълмие, казват археолозите. Проучванията им са затруднени, защото част от пластовете история в зоната са унищожени при предходни разкопки.

Колегата, който най-много е работил тук и е проучвал най-голяма площ, е изринал много голяма част от късните периоди.  Изринал е целия римски период, голяма част от уличната настилка  намираме изхвърлена в долната част на хълма. Изринал е цялото Средновековие, целия византийски период. Имал е амбицията, че Пловдив и конкретно Филипопол е синхронен на Микенските дворци и че тук е имало дворец подобен на тях.

Това изобщо не е вярно. И за да докаже тези свои твърдения и амбиции, той е изхвърлил всички по-късни периоди. Не ги е документирал.  На показ е извадил по-ранните материали. Не се знае обаче дали те са свързани с крепостното строителство. На практика досегашните проучвания не правят връзка между архитектурата и находките, защото целта е била да се нагласи историята в периода от ХІІ век преди Христа, допълни София Христева.