Автор: Калина Паскалева

Можем ли да вярваме в морала на една система, ако дете може да стане дилър, а по-късно да твърди, че е било използвано и като информатор на полицията? 

Къде свършва борбата с наркотиците и къде започва удобното съжителство с тях? В това интервю един бивш зависим, който все още се страхува, че може да залитне към тъмната страна на живота, разказва своята версия за дрогата, за годините, в които е пренасял и продавал наркотици, както и за контактите си с полицията и за обвиненията си към хора, които по неговите думи са превърнали престъплението в механизъм за отчитане на резултати, пише GlasNews.

Кога те превърнаха в дилър и защо? На колко години беше? 

След осми клас, но никой не е решил да ме прави дилър - аз сам сам го направих. Нямах пари да си купувам дозата. И те видяха, че нямам да си купувам и ми предложиха да почна да давам неща и по този начин да си плащам наркотиците, които употребявам. 

Какви наркотици употребяваше тогава? 

Коя година е това? Метамфетамин и трева. През 2005, 2006 се случи. 

Започнах да нося по Плевен, по Севлиево с една раничка. От полицаите никой не можеше да предположи, че едно хлапе с раница ще пренася по половин или един килограм наркотици. 

Аз си минавах покрай полицията, даже им се усмихвах. “Добър ден” им казвах, нямаше никакви проблеми. 

Не те ли беше страх?

Честно да ти кажа, когато употребиш, страхът изчезва.

Кой ти го даваше? 

Той не е жив вече, не е сред живите. Цветан се казваше. Той работеше за полицията, взимаше  момчета и ги учеше да готвят или да правят наркотици, след което ги пускаше, за да работят за тях и ги даваше на полицаите. 

Момчетата ли?

Да, тези, които ги учеше да готвят наркотици. 

Какво да ги правят полицаите? 

Да ги хващат.

Те да отчитат дейност, за да може той да продължи да си продава? 

Точно така. 

Разнасял ли си около училища и на деца под 18 години? 

Това ми беше единственото нещо, което не съм правил - да давам на по-малки от мене, защото аз го осъзнавах през цялото време, осъзнавах колко много вреди това нещо, колко супер много вреди. 

Просто ти вече ти не живееш този живот, който трябва да живееш нормално. Ти вече живееш в някакъв балон. 

Викал ли си линейка някой път за теб?

Не, но съм викал за много момчета в другия парк “Боримечката” - “Петър и Павел”, понеже там се продава от 50 години точно до най-хубавото спортно училище, където има най много деца и там се продава. Наскоро чух, че са ги заключили, но аз не вярвам в това нещо, колкото и да ме убеждават, не вярвам, защото не може да продадат 50 годинии и Районнити да е на 100 метра от там и нищо. В смисълнищо да не им правят. Имаше една зелена барака, в която влизахме да се бодем, да не ни хванат полицаите. 

Още ли я има тази зелена барака? 

Не на мястото на зелената барака жената изкара толкова много пари, че построи двуетажна вила. Хубава къща, вила. А на мястото на старата къща, където живееше, остави да живеят дилърите и през оградата минаваш, казваш какво искаш - фентанил, хероин, хероин вече няма, но фентанил или кристал, а самият кристал даже го мешат, но не знам с какво. 

Последния път, когато взех, се съблякох и се завих само с една плажна кърпа и по едно време се озовах на четвъртия етаж. Комшията не беше заключил вратата и аз съм влезнал в тях и съм отишъл в банята. И съм седнал на тоалетната чиния и се чука на вратата и се пита кой е вътре? 

Аз си помислих, че е баща ми и му казах “Ей сега ще изляза, бе! Само да си ударя един душ!”. И се отваря вратата и гледам някакъв човек и той “Момче, какво правиш тук?” 

Какво беше взел?

Метамфетамин, кристал, метамфетамин, ривотрил и малко фентанил. 

Умишлено ли ти го продадоха така? 

Не, аз си го смесих сам. През това време аз не знам, че кърпата не е на мен и навън излизам чисто гол и те там вече са ме видели и комшиите са се качили, викнали са майка ми и…

Много съжалявам за тези хора, че им причинявам това нещо. 

Как стана информатор на полицията? 

След като ме арестуваха, ме качиха в следствието, държаха ме там час, час и половина два, без никой да влезе при мене. И след това дойде един полицай и сложи листове на масата и каза: “Това трябва  да го подпишеш!” Казах им: “Нищо няма да подписвам”. И той ме попита дали искам да стана информатор или да ме вкарат в Бойчиновци. Аз му казах, че ще стана информатор. 

Каква е работата на информатора на полицията, ако същевременно продава наркотици? 

Работата е да не те закачат, но постоянно искат да редиш хора. Трябваше да бръмча постоянно по кафета, по дискотеки и да снасям каквото и да чуя.

През това време продаваше ли наркотици? 

Продавах. И те знаеха, че продавам.