Прокоба тегне над Мария Нейкова до края на живота ѝ СНИМКИ

Автор: Plovdiv Now 242
Прокоба тегне над Мария Нейкова до края на живота ѝ СНИМКИ

След по-малко от месец, голямата българска певица, пловдивчанката Мария Нейкова щеше да навърши 73 години. Мария Нейкова е родена на 21 декември 1945 г. в град Пловдив. Висшето си музикално образование завършва в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, а през 1968 г. завършва полувисшия Естраден отдел към БДК в София. Кариерата ѝ като изпълнител започва през 1968 г. и още на следващата година получава първа награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Закъснели срещи“ в дует с Михаил Белчев. В края на 1971 г. е заснет новогодишният мюзикъл „Козя пътека“, в който певицата заедно с Паша Христова участват и изпълняват народни песни. Съвсем малко след това Паша Христова загива, но мюзикълът е излъчен през същата година. След смъртта на Паша Христова на 21 декември 1971 г. Мария Нейкова никога повече не си празнува рождения ден. През 1972 г. печели „Мелодия на годината“ с песента „Добър вечер, лека нощ“. Песента ѝ от филма „Козият рог“, „Двама“ от началото на 70-те години, става емблематичен и много известен хит и продължава да се излъчва и харесва на поколения българи и до днес. Прокоба ли е погубила обичаната певица? Целият живот на Мария  е низ от трагични събития, но до края му тя отказва да повярва в лошата съдба. вижте нейната история...

 На 1 август 2002 г., малко преди да отбележи година от смъртта на съпруга си, голямата певица си отива от този свят леко, докато спи. И отнася завинаги тайната за смъртта си. Въпреки страшните премеждия, през които преминава – самолетната катастрофа през 1971-а и множеството операции след това, бомбения атентат в хотел, поредицата смърт на близки хора, Мария Нейкова до края на дните си остава силен, весел и жизнен човек, със страхотно чувство за хумор. Съдбата й отрежда цялата любов на публиката и същевременно не престава да си играе с нея по най-жесток начин. Но певицата отказва да повярва в съществуването на фатални поличби, освен... датата, на която е родена – 21 декември.

На 21 декември 1968 г. Мария навършва 23 години, но не това е най-важното. Тогава започва големият й възход в музиката. След концерт в зала „България“ я канят за солистка в оркестър „София“.

На 21 декември 1971 г. навършва 26, но не това е важното. Тя е една от малкото оцелели в най-голямата самолетната катастрофа на този ден, в която загиват 32 души, между които една от най-близките й приятелки – Паша Христова. Дестинацията е Алжир, където оркестърът заминава за празниците на българската култура, и Мария се кани заедно с колегите си да отпразнува там рождения си ден. Само час преди трагедията двете с Паша се разхождат на летището и весело си тананикат новата песен на Бисер Киров „Гълъби над София“.

Съдбата отрежда на Мария да оцелее, но животът й е белязан завинаги. Тя, заедно с Борис Годжунов, имат късмета да бъдат в задната част на машината-убиец и когато опашката се откъсва при излитането, двамата успяват да скочат през зейналата дупка от 4 метра височина. Травмите по тялото на Мария са повече от сериозни. Така жената, обирала овациите на публиката в десетки страни по света, остава няколко години в плен на болката и времето й

След премеждието Мария не се разделя с цигарата и отказва да отбелязва рождения си ден. В дома й винаги слагат трапеза, но тя отказва да приеме тържеството, тъй като не може да празнува в толкова трагичен ден. Не обича да говори за ужаса, но всички знаят, че единственото нещо, от което се страхува, е да лети. И че до края на дните си продължава да скърби за незабравимата Паша. Въпреки преживяното, Мария Нейкова отново тръгва напред и продължава да твори.

Година след инцидента създава песента „Добър вечер, лека нощ“, която печели първа награда на младежки конкурс, на „Златният Орфей“, взема специалната награда на Съюза на композиторите – за „създаване на нов национален стил в българската естрада“, а на Мелодия на годината грабва приза за най-добър изпълнител. А през 1973 г. изпява незабравимия си хит „Двама“ за филма „Козият рог“, с който ще остане завинаги в сърцата на няколко поколения българи. Но успехите й на сцената като че ли се заплащат с жестока цена.

Смъртта неотлъчно я следва по петите, протягайки към нея костеливите си ръце. Така Мария се оказва точно на мястото на един от малкото атентати в социалистическа България – през 1985 г. в кафе-сладкарницата на централния хотел в Сливен гръмва бомба, ранени са 14 души. Един след друг си отиват близки до нея хора, особено в последните години на живота й – майка й, леля й, свекърва й, сестрата на съпруга й, близките й приятелки композиторката Зорница Попова и актрисата Катя Паскалева.

Казват, че последните месеци от живота била обзета от странни предчувствия, казвала, че Пашка я вика от небето. „Всяка година погребваме по някого. Човек се счупва като релса, скършва се“ казва певицата само месец, преди самата тя да напусне този свят.

Тогава още не се е навършила година от смъртта на съпруга й Неделчо Нейков, с когото Мария не само живее 33 години, а той е неин мениджър цял четвърт век. Отличен математик и инженер, Неки, както го наричат близките му, се отказва от кариерата си в името на нейната.

Авторката на „Закъснели срещи“, „Мария“, „Гледай в мен“, „Моят рожден ден“, „Яворова пролет“, „Имам земя“ може би нямаше да е същата без любовта и самоотвержената подкрепа на човека до себе си.

Мъжът на Мария загива нелепо при нещастен случай, падайки от балкона на семейния дом. И неговата смърт е тази, която тя не успява да преживее. Започва да крие, чувства се постоянно зле – сякаш просто отказва да се бори повече с нещастията.

От десетилетия битува мита за прокобата, която тегне над екипа, участвал в направата на незабравимата кинолента„Козият рог“ . Казват, че ходжа направил черна магия, която не засегнала само актьорите, изиграли във филма ролите на турците насилници. Затова един по един от този свят си отиват режисьорът Методи Андонов, операторът Димо Коларов, сценаристът Николай Хайтов, актьорите Антон Горчев, Милен Пенев, Катя Паскалева... Самата Катя е много близка на Мария Нейкова и я изпреварва в пътя й към небитието само с 10 дни. Смъртта на поредната й приятелка потриса до дъно певицата, но синът й твърди, че това изобщо не значи, че е вярвала в суеверието за проклятието над „Козият рог“, напротив. Спекулации по този въпрос били чиста измислица.

Три години след самолетната катастрофа, Мария Нейкова се среща с Ванга. Тя я посреща с думите:Ти що не умря? Знам те, Маре, ти си от джазовите! Та да ти кажа - на този свят всеки се ражда с писмо. В твоето не беше писано да умреш в катастрофата. Пред тебе има още 40 години живот.“ Затова певицата твърдяла полу на шега, че знае кога точно ще умре. Казват, че не пророчицата сбъркала с 11 години, а самата Мария избрала да се предаде доброволно в лапите на смъртта, за да последва съпруга си.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Изпрати новина