Производител на зеленчуци за цените, производството и рисковете в бранша

Автор: Виктория Петрова 3534
Производител на зеленчуци за цените, производството и рисковете в бранша

Ако в началото на 2021 година едно пазаруване в магазина ни е струвало 100 лева, днес то струва 140 лева. Това показва инфлацията на хранителните продукти и безалкохолни напитки. 

През февруари 2022 година спрямо година назад увеличението в цените е било 13,6%, а през февруари 2023 година спрямо година назад поскъпването на храните е 23,8%. Това са последните данни на Националния статистически институт. 

Междувременно дебатът за скъпите храни премина на политическо и държавно ниво. Първо бяха назначени масови проверки по големите хранителни вериги, в последствие последваха гръмки обещания за вземане на мерки за успокояване на поскъпването, като се заговори дори за таван на цените, или по-точно за таван на надценките на търговците. 

Междувременно вчера стана ясно, че се провежда голяма акция на тържищата у нас. Това от своя страна опразни борсите, тъй като според експерти търговците купуват стока от чужбина на много ниски цени, но я продават с рекордни надценки. 

Търговските вериги, тържищата или пазарите допринасят за инфлацията? За цените, производството и рисковете в бранша, Тrafficnews.bg разговаря с производителя на зеленчуци Христо Крумчев. 

- Колко според вас е инфлацията в храните и тя от магазинната мрежа ли идва?

- Миналата година спрямо предходната инфлацията в храните и нашите продукти е 10%. Това е сметна на база моите продажби, точно 10% ми се е вдигнал оборота на едни и същи артикули и бройки. Цялото наше производство е обвързано с големите търговски вериги, всичко е разпределено по договори и дати. Продали сме едно и също, но сме взели с 10% повече пари. Интересното е, че срещу 10-те процента, които ние сме взели в повече, сме похарчили едни 30% повече за разходи. Тези 30% обаче отиват в джоба на хора, които са периферия на нашето производство - торове, препарати, горива /които бяха на много високо ниво, въпреки че сега се върнаха на предишни нива/, и ток. Токът е определящ, когато имаш големи хладилни бази, оранжерии и т.н. Токът от 17 стотинки скочи на 1,10 лв. по данни от последната фактура. За всички други стоки, които не са от първа необходимост, нещата изглеждат много грубо, защото хората решиха не просто да запазят печалбата си, но и да ги увеличат. 

- Защо тогава топката се хвърля на големите хранителни вериги?

- Общественото мнение е такова, че това са едни чужди вериги, които изнасят всичките пари от тази държава, не внасят нищо, само че това не е така. Те плащат всички данъци и осигуровки. Аз като техен производител също съм назначил всички мои служители на трудов договор и плащам всички данъци и осигуровки в България. Няма спекула в хранителните вериги. Както вече ви обясних ние имаме 30% по-големи разходи и на финала някой трябва да ги плати. Ние вдигаме цените малко, но се ограничаваме от нашата печалба и поради тази причина всички производители искат да има някакъв вид субсидиране. Защото печалбите вече са много малки, особено хората с по-малки производствени обеми, изнемогват. 

- Защо обаче понякога на пазари и тържища цената е същата, а дори и по-висока от тази в хранителните вериги?

- На пазарите няма контрол. Държавата има не повече от 5 тържища. Ако НАП сложи на щат двама служители на входовете, проблемът ще се реши. Не твърдя, че всичките пазари или тържища са съставени от прекупвачи. Продуктите на фермерските пазари наистина са много по-скъпи, но който има пари да си го позволи, си ги купува, който не може - купува нещо друго. От друга страна и аз искам да карам „Бентли“, но не мога да си го позволя, затова карам „Фолксваген". Хората искат да си купуват извън сезон продукт, който е струвал много на производителите. На тях им е излязло страшно скъпо заради разходите по отопляне на оранжерии и т.н. Но те искат да потребяват продукта без пари, на нива от преди 10 години. Покупателната способност ни се е вдигнала пет пъти, но цените на хранителните стоки се запазват. Дори има стоки, при които към днешна дата цената е паднала. Ако преди 15 години съм продавал ябълки за 1 лев, в момента може да си ги купите под 1 лев в големите вериги. Има артикули, които се произвеждат с много ръчен труд, и този ръчен труд ние го плащаме. Ако преди 15 години заплатата на такъв работник е била 400 лева, сега е две минимални заплати. 

Но да се върнем към тържищата. В момента има няколко артикула, които на борсата, да речем в Първенец, са на цена, на каквато аз ще ги доставя на търговската верига без ДДС. Само че върху моята цена има вкарана опаковка, труда на човека, на когото плащам заплата, амбалаж и транспорт до магазина. След това ще се начисли ДДС, магазинът ще сложи неговите разходи, които не са никак малки и цената например ще стане 1 лева. Същия този артикул ще струва на пазара също 1 лев, само че когато е минал през мен и търговската верига ние ще внесем 40 стотинки данъци на този продукт. На пазара няма да се внесе абсолютно нищо. 

Ако аз отида, регистриран по ДДС, да продам моята стока на прекупвач на пазарите, моята стока веднага е 20 стотинки по-скъпа и никой няма да пазарува от мен. Защото този човек, купувайки от мен, трябва да ми плати ДДС-то, на по-късен етап трябва да покаже негови доходи, да се регистрира и той по ДДС. Така че крайният потребител винаги го плаща, но разликата е, че единият път аз го внасям това ДДС с данък печалба, а в другият – човекът не плаща нищо.

- Какво мислите са предложенията за таван на цените или надценките? Не са ли до някаква степен политически?

- Като човек, който произвежда и търгува, имам наблюдения, че всяка стока има брак. Няма как да наложиш таван на цените, тъй като трябва някак си да се покрият браковете. Аз знам на каква цена продавам, знам на каква цена продава магазинът стоката ми ежедневно. Има случаи, в които надценките са почти нулеви, само и само клиентите да получи максимално ниска цена. Като тръгнаха разговорите за спекула с цените беше 3-ти март. Валеше, хората празнуваха, ние разсаждахме салата в калта, които трябва да доставим на магазините за Великден. В този празник те ще искат да предложим максимално ниска цена, за да може всички хора да имат достъп до тази храна, защото е част от празничното меню. Сигурен съм, че тогава магазините ще са много по-ниски от тези на пазара. И това са загуби за магазините, които в един момент ще трябва да се възстановят. Проблемът всъщност е в тържищата, където влиза стока от Турция или Македония, Албания, на която стока не се плащат никаква данъци, но се правят огромно надценки. България наистина има много пари, икономика има, но никой не обича да внася данъци и дъмпингът е налице.

Така че, предложенията не са малко политически, а много. Нали говорихме за пазарна икономика, искаме да имаме демокрация и свобода. Всеки сам си преценя на каква цена да продава. Клиентът е човекът, който преценя дали иска да купи този продукт. На който не му харесват цените, да започне да си произвежда. В крайна сметка нашите баби и дядовци го правиха и наистина консумирахме без пари онези качествените продукти, произведени от нас, с нашия труд. 

- Загуби ли се смисълът на етикета „От градината на баба“?

- Да, има случаи, в които от село няма къде да си купя домашни яйца. Забраната за отглеждане на животни по селата унищожи фермерския бизнес, едно по едно производствата изчезват. И ние усещаме последиците от липса на адекватни политики, продължаваме да изкореняваме трайни насаждения, овощарството го приключваме, приключваме и животновъдството. И сега остана само зеленчукопроизводството - зелени салати, магданоз, репички, лук, айсберг, шарени салати, карфиол, броколи, зелета и т.н. 

- До какво може да прерасне това редуциране на аграрния сектор?

- На пазара има една тенденция, че ще дойде времето, когато и с пари няма да можеш да си купиш храната. По примера на днешните времена, в които и с парите си не можеш да си купиш "Мерцедес" за 300 000 евро, просто защото ги няма. Налице е дефицит. В момента има криза за вода в Испания, няма производство. В Италия заради лошото време производство е малко. Холандия не произвеждат, защото решихме, че няма да купуваме газ от Русия. И в един момент магазините в Англия са празни. Същото ще ни чака и нас, ако спрем да внасяме от Турция.

- Кризата след земетресението в Турция голяма заплаха за нашия пазар ли е?

- Вече разбрахме за указ за забрана на износ на доматите, който за момента отпадна, но ако това стане факт за тези и други продукти – например чушките, няма да говорим за спекула, а ще говорим дай нещо да ядем. Няма кой да произвежда. Хората на село не искат да си посадят една маруля, какво остава за другите неща.

Аз не смятам, че цените са толкова високи, а покупателната способност на българина е много ниска. Няма как да доставяме на по-ниски цени, просто защото колкото и големи да са обемите, ще работим на загуба и ще фалираме.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина