Проф. Ангелова: Образованието трябва да работи в интерес на децата, а не да го принизяваме
„Образованието трябва да работи в интерес на децата, а не да предлагаме идеи, които биха принизили неговото ниво”. Това коментира пред TrafficNews професор д-р Владимира Ангелова, която е декан на Педагогическия факултет в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, както и заместник-ректор по качество и атестация.
Повод за разговора ни бе предложението на Синдикат „Образование“ относно промените в образователната система и резултатите от анкетата, които представиха след националното проучване. След публикацията ни, в която разговаряхме с пловдивски педагози по темата, стана ясно, че споделят смесени мнения за предложението.
Някои смятат, че опростяването на материала би отворило място за практически упражнения и формиране на компетентности. Други пък споделиха, че съдържанието е достатъчно опростено и допълнителното му улесняване би принизило значително нивото на образование у нас.
Дискусията по темата продължи и в коментарите под публикацията ни от родители и учители, като позицията си изрази и проф. д-р Владимира Ангелова, която има над 30 години опит в сферата. Автор е на над 40 книги, сред които учебници и учебни помагала за студенти и ученици, монографии, методически ръководства, и на над 50 статии, публикувани в специализирани научни издания в страната и чужбина.
Дълги години е и преподавател по „Методика на обучението по математика в началния етап на средното училище“ в ПУ. В тази връзка репортер на TrafficNews потърси нейното експертно мнение по темата.
Ето и какво сподели проф. д-р Владимира Ангелова пред наш репортер за предложението на Синдикат „Образование“.
- Смятате ли, че учебните програми в начален етап трябва да бъдат опростени?
- Моето лично мнение е, че учебните програми конкретно по математика за 1 – 4 клас са написани изключително добре и не би трябвало да се опростяват. Те се базират на две основни понятия – математическа грамотност и математически компетентности. Математическата компетентност е в основата на изследванията PISA, като се оценява колко ефективно са подготвени учениците да използват математиката в ежедневния живот. А ключовите компетентности представляват знания, умения и отношения, които помагат на учащите да постигнат личностна реализация, а по-късно да намерят работа и да участват активно в живота на нашето общество.
В учебните програми се дефинират и очакваните резултати от обучението в края на класа за четирите области на компетентност. Видими са и новите понятия, които се въвеждат в хода на обучението. Опростяването им би довело до повърхностно изучаване на основни алгоритми и рискуваме да не може да подкрепим развитието на децата на така важните умения на 21. век: критично мислене, творчество, научно проучване, систематично мислене, използване на информация, комуникация и обсъждане.
- Одобрявате ли предложението да се освободи обем и информация, за да се отвори място за практически упражнения и формиране на компетентности?
- Както вече споделих учебните програми предвиждат практически дейности, свързани с решаване на проблеми от реалния свят и формиране на компетентности. Такъв вид упражнения би трябвало да са разписани в учебниците, базирайки се на учебната програма. Следователно акцентът пада върху това как точно е организиран един учебник, доколко е комуникативен, доколко е „четлив“, доколко са спазени принципите на научност, нагледност и др. И не на последно място как изглежда един учебник. Добрите илюстрации, близки до детето, радват всички.
Не на последно място е и ролята на учителя, който би могъл да поднесе новото знание по такъв начин, че учениците да не усетят, че учат нещо ново.
- Според вас не учебните програми, а липсата на внимание и лошата мотивация ли са причините за слаби резултати в национални и международни оценявания?
- Ако приемем, че резултатите на учениците на национално ниво вървят „надолу“, то би могло да се дължи на това, че диагностиката на компетентностите на учениците не е своевременна. Ако всеки ден отчитаме дали учениците са постигнали компетентностите, дефинирани в учебна програма, и отстраняваме дефицитите навреме, то и резултатите биха се повишили, а и няма да има отпадащи ученици.
А ако разгледаме международните оценявания, които изследват математически решения, то тогава нашите ученици са медалисти. Не добри са резултатите, когато се измерва доколко децата биха могли да използват математиката за решаване на проблеми от реалния свят. Мотивацията и дисциплината зависят изцяло от умението на педагозите да организират и провеждат обучение, базирано на игри, драматизация, проекти и др.
- Каква е основната причина за демотивацията и наличието на лоши резултати при учениците?
- Демотивацията идва, когато учениците с напредване на времето започват да не разбират това, което се преподава и учи. А това става след като пропуските започват да стават толкова големи, че е трудно да бъдат наваксани. Тогава отново стигаме до извода, че своевременната, ежедневна диагностика и работа по дефицити би могла да „върне“ мотивацията на учениците. Естествено не на последно място е и начинът на представяне на учебния материал, интересно, забавно, с много нагледност и много практически дейности.
- Ключова роля в усвояването на знания ли играе правилното разпределяне на материала от учителя, а не обема му. Какво е вашето мнение?
- Категорично съм съгласна. „Перфектната подготовка предотвратява провала на представлението“ – петте П-та. В хода на изпълнението на планираните дейности се определя и обемът на материала. При необходимост се увеличава или пък – съкращава.
- Вие сте автор на учебници по математика за деца от 1 до 4 клас. Има ли компонент от съдържанието им, който може да бъде премахнат или това би принизило нивото на образование?
- Учебниците се пишат на базата на учебни програми. Следователно, ако нещо трябва да отпада трябва това да се отрази първо в програмата. Както вече споделих програмите са добри и ако зависи от мен нищо не бих премахнала. Но поднасянето на съдържанието в учебниците е от изключителна важност. От една страна те трябва да са научно обосновани, а от друга страна – нагледни, достъпни, подкрепящи, комуникативни.
Професор Ангелова коментира и човешкия фактор. Тя заяви, че българските учители са режисьорите в процеса на създаване, организиране и провеждане на учебната дейност на учениците, а учебниците са инструмент, с помощта на който те биха могли да създадат интерактивна и занимателна учебна среда, в която учениците свободно развиват своите идеи, мислят, изграждат хипотези, извършват осъзнат избор и прилагат знанията си.
„Образованието трябва да работи в интерес на децата, защото бъдещето – това са днешните деца!”, завърши тя.
Повече във връзка с предложението на Синдикат „Образование” и реакциите на педагози, прочетете тук:
