За да разберете къде е границата между истинските чувства и болезнената привързаност, си струва да погледнете открито тези признаци и да помислите върху тях.

Живеете в очакване – кога ще се обади, ще пише, ще дойде

Зависимостта винаги е съпроводена с тревога. Сякаш висиш в очакване на сигнал – съобщение, лайк, поглед. Настроението ти зависи изцяло от поведението на другия човек. Ако е до теб – си щастлив, ако мълчи – светът ти се руши.

Това не е любов, а емоционална зависимост, подобна на абстиненция. Когато чувствата са истински, между вас има увереност и доверие, а не страх да загубите контакт. В любовта можете да дишате спокойно дори от разстояние, защото чувствате опора вътре в себе си.

Живеете в постоянен страх, че ще го загубите

Зависимостта винаги отнема личните граници. Започвате да се приспособявате, да търпите това, което боли, да оправдавате очевидното неуважение – само за да не загубите човека. Вашите желания, интереси и вътрешен глас остават на заден план.

Истинската любов не изисква саможертва. Тя се гради на равенство. Ако сте престанали да бъдете себе си, за да запазите връзката, това означава, че любовта е отстъпила място на страха от самотата. Там, където има любов, човекът не изчезва в другия – той е до вас и при това остава себе си.

Налага се постоянно да се борите за вниманието му

Зависимостта често се крие зад невинното извинение „всичко е в името на любовта“. Но ако постоянно доказвате нещо – с красота, грижа, отстъпки, търпение – това е тревожен сигнал. Любовта не се измоли. Тя или е, или я няма.

Когато човек наистина обича, вниманието е естествено проявление, а не награда. Ако се налага да се борите за трохи топлина, значи не сте във връзка на любов, а на зависимост. И колкото повече се опитвате да заслужите, толкова повече губите себе си.

Поведението му ви наранява, но постоянно го оправдавате

Зависимостта ни прави слепи. Обясняваме грубостта с умора, студенина – с „характер“, липса на внимание – с „просто е зает“. Всяка причина изглежда по-добра от признаването на очевидното: на човека му е все едно.

Любовта не се нуждае от оправдания. Любящият човек се старае да не наранява. Ако болката е станала норма, значи не сте обичани – вие сте привързани. И колкото по-рано го признаете, толкова по-големи са шансовете да си върнете силата и достойнството.

След като се видите, не се чувствате по-добре

Това е така, защото нямате никаква сигурност в подобна връзка. Един от най-показателните признаци за зависимост е чувството на празнота след общуване. Изглежда, че сте прекарали времето си заедно, но вътре в себе си, вместо радост, чувствате тежест. Чувствате се ненужна, тревожна, изморена. И все пак очаквате следващата среща като пристрастяване.

Любовта дава енергия. Дори и да сте се скарали, остава усещането за връзка, топлина, желание да се разберете. Зависимостта изсмуква силите ви и ви прави по-слаби. Основната разлика е проста: когато има любов, цъфтите, когато има зависимост – вехнете.

Източник: obekti.bg