Замисляли ли сте се колко често масата се превръща в бойно поле, вместо в място за споделяне и радост? Ако сте родител, вероятно ви е познато усещането за безпомощност, когато детето ви откаже да опита дори една хапка от внимателно приготвената вечеря. Понякога си казваме: „Капризен е, ще го израсне“. Друг път обаче усещаме, че зад това поведение се крие нещо по-дълбоко.
Що е придирчиво хранене, нормален етап от развитието ли е или състояние, изискващо подкрепа?
В педиатричната и психофизиологичната литература няма една-единствена общоприета медицинска дефиниция за придирчиво хранене (на английски език се използват понятия като picky eating, fussy eating или food selectivity), но научната общност го определя чрез комбинация от няколко основни поведенчески характеристики.
Придирчивото хранене е спектър от поведенчески прояви при детето, характеризиращи се с отказ да се консумират познати храни, нежелание да се опитват нови храни (хранителна неофобия), силни предпочитания към много тесен кръг от храни (често с точно определена текстура, цвят, марка или начин на приготвяне) и ограничен общ прием на разнообразна храна, пише здравният сайт puls.bg.
Казано по друг начин, придирчивото хранене е поведение и може да се разглежда и като фаза от нормалното развитие, но с известни забележки, докато проблемното хранене е състояние, при което детето има реални затруднения и се нуждае от специализирана терапия.
При придирчивото хранене детето може да яде, но не иска определени храни (поради нормална проява на инат, фаза на неофобия или предпочитание към определени вкусове).
При проблемното хранене детето иска да се храни, но не може, защото тялото му изпитва сетивно претоварване, физически затруднения с моторното дъвчене/гълтане или истински страх от храната.
В научните прегледи (Taylor et al., Dovey et al., Kerzner et al.) придирчивото хранене се разглежда през няколко ключови компонента. Хранителна неофобия - страх и отказ от опитване единствено на нови, непознати храни. Това е био-еволюционен защитен механизъм, при който децата в ранна възраст автоматично се пазят от потенциално токсични субстанции. И придирчиво хранене като по-широко понятие, което включва отказ както на нови, така и на вече познати и преди приемани храни.
Симптоми и индикатори, които надхвърлят нормалната фаза на придирчивост и показват наличието на по-дълбок медицински, сензорен или двигателен проблем
В контекста на методологията SOS Approach to Feeding на д-р Кей Туми има въпросник съдържащ т.нар. червени флагове. Той е насочен към идентифицирането на проблемно хранене, а не на обичайно (лека форма на) придирчиво хранене. Въпросникът е част от методологията SOS Approach to Feeding, под авторството на д-р Кей А. Туми и носи запазените ѝ авторски права. Червените флагове показват дали едно дете има сериозни затруднения с храненето и дали трябва да бъде насочено към специалист. Ето ги и тях:
1. Продължаващо лошо наддаване на тегло (спадане спрямо процентите на растеж) или загуба на тегло;
2. Продължаващо задавяне, гадене или кашляне по време на хранене;
3. Продължаващи проблеми с повръщане;
4. Повече от един инцидент на назален рефлукс (връщане на храна/течност през носа);
5. История за травматичен инцидент със задавяне;
6. История на проблеми с координацията между дишане и ядене, съчетани с продължаващи дихателни проблеми;
7. Родителите съобщават, че детето е придирчиво (капризно) при 2 или повече регулярни педиатрични прегледа;
8. Невъзможност за преминаване към бебешки пюрета до 10-месечна възраст;
9. Невъзможност за приемане на каквато и да е твърда храна от трапезата до 12-месечна възраст;
10. Невъзможност за преминаване от кърмене/шише към чаша до 16-месечна възраст;
11. Не е отбито/отбита от бебешки храни до 16-месечна възраст;
12. Силна отвратимост или избягване на всички храни от определена текстура или хранителна група;
13. Ограничен асортимент от храни – по-малко от 20 храни, особено ако за децата постоянно отпадат храни във времето и не се заместват с нови;
14. Кърмаче, което плаче и/или се извива на дъга при повечето опити да се нахрани;
15. Семейството се кара заради храната и храненето (т.е. храненията са като бойно поле);
16. Родителят неколкократно съобщава, че детето е трудно за хранене от абсолютно всички.
Указания за оценка и брой отбелязани флагове
При 4 или повече отбелязани червени флага детето трябва да бъде прегледано/оценено от специалист по хранене. При 6 или повече отбелязани червени флага много вероятно е детето да има нужда от терапия на храненето.
Критични симптоми, изискващи незабавна намеса
Независимо от общия брой отбелязани флагове, следните симптоми се считат за спешни и всеки един от тях изисква незабавна оценка и внимание от терапевт по хранене:
1. Продължаващо лошо наддаване или загуба на тегло (когато не се дължи на остро заболяване);
2. Проблеми с координацията на дишането и яденето, съпроводени от продължаващи дихателни проблеми;
3. Продължаващо кашляне, гадене и/или задавяне по време на хранене.
Произход на придирчивото хранене
Според научните изследвания и методиките за хранене (като SOS Approach to Feeding), придирчивостта не е инат или лошо поведение, а често е резултат от висока чувствителност към сензорни дразнители (вкусови рецептори, текстура, мирис) или незряла орална моторика. Разграничаването е от решаващо значение за ранната превенция и правилното отношение у дома.
Придирчивото хранене е лека, често временна фаза от развитието, но не бива да бъде неглижирана от възрастните. Обичайното придирчиво хранене е, когато детето има ограничена палитра от любими храни (например 20 – 30 различни продукта), но все пак приема поне по един представител от основните хранителни групи (въглехидрати, протеини, плодове/зеленчуци). Когато дадена храна му омръзне и я откаже, то често може да я приеме отново след период на почивка.
Проблемното хранене е понятие с терапевтично описание за деца с изразени затруднения, сетивни аверсии и под 20 храни (нуждаят се от терапия на храненето). Такова дете приема изключително тесен набор от храни (често под 10 - 15 продукта). При премахването на дадена храна от менюто му, то трудно или никога не я възстановява. Отказва цели хранителни групи или определени текстури (например яде само пюрирана или само твърда/хрупкава храна). При поява на нова храна на масата може да реагира с интензивен стрес, висок плач или гадене. Когато наличната придирчивост започне да застрашава правилното физическо израстване, води до дефицити на микронутриенти или причинява сериозен стрес в семейните взаимоотношения, тя престава да бъде обичайната придирчивост, а е проблемност и изисква специализирана подкрепа.
Граница с патологичните състояния – ARFID
ARFID е официалната медицинска диагноза, когато проблемното хранене вече застрашава здравето, растежа или социалния живот на детето. В повечето случаи придирчивото хранене се смята за преходен етап от нормалното детско развитие (с пик между 2- и 5-годишна възраст), който не нарушава кривата на растеж и физическото здраве. Когато обаче избягването на храни стане екстремно и доведе до тежки хранителни дефицити, загуба на тегло или невъзможност за социално функциониране, в съвременната медицина то се класифицира като Разстройство с избягване/ограничаване на приема на храна според DSM-5 (Avoidant/Restrictive Food Intake Disorder).
Проблемното хранене е понятие от терапевтичната и развитийната практика (използвано от терапевти по хранене и логопеди, включително в SOS Approach to Feeding), докато ARFID (Avoidant/Restrictive Food Intake Disorder) е официална медицинска и психиатрична диагноза.
Проблемното хранене е описание на поведението и практическите затруднения на детето, например приемане на под 20 храни, силен стрес при нови храни, трудности с дъвченето, избягване на цели текстури или изоставане в моторното развитие.
А ARFID е клиничната диагноза, въведена в медицинския наръчник DSM-5. Тя се поставя от лекар (педиатър, детски психиатър или гастроентеролог), когато проблемното хранене е толкова интензивно, че води до конкретни здравни последици.
Всяко дете, което покрива критериите за ARFID на практика е проблемно хранещо се дете. При него ограниченията в храненето са сериозни и пречат на нормалното му функциониране. Но не е задължително всички деца с проблемно хранене да имат ARFID. Едно дете може да бъде категоризирано като проблемно хранещо се според методологията SOS Approach (например заради комбинация от 4 или повече червени флага, като напр. трудности с прехода към твърда храна или сетивно претоварване), без все още да е развило медицинска диагноза ARFID. За да бъде поставена диагноза ARFID по критериите от DSM-5, ограничението в храненето трябва да води до поне едно от следните четири неща:
1. Значителна загуба на тегло (или липса на очаквания растеж);
2. Сериозен хранителен дефицит (анемия, липса на ключови витамини);
3. Пълна зависимост от ентерално хранене (сонда) или хранителни добавки през устата;
4. Сериозно нарушение на психосоциалното функциониране (детето не може да ходи на детска градина/училище, да ходи на рождени дни или да се храни извън дома).
За разлика от анорексията или булимията, при ARFID няма изкривена представа за тялото или желание за отслабване. Ограничението се дължи на сензорна чувствителност, страх от негативно събитие (задавяне, повръщане) или липса на интерес към храната.
В заключение
Границата между естествената детска придирчивост и сериозното затруднение не е в това колко зеленчука е изяло детето на вечеря, а в неговото цялостно състояние. Когато детето отказва храни, но расте добре, яде поне 20–30 различни продукта и масата остава сравнително спокойно място, то имаме работа с преходна фаза от развитието. Когато обаче храненето е съпроводено от страх, гадене, отпадане на цели групи храни и напрежение и детето не ни изпробва, тогава то ни моли за подкрепа. Разпознаването на червените флагове и навременната консултация със специалист по хранене са първата стъпка към това да върнем спокойствието у дома и да предпазим детето от развиването на клинични състояния като ARFID.
Могат да се разработят поведенчески интервенции, фокусирани върху излагането на храни, за да се намали хранителната неофобия и претенциозното/капризното хранене при децата, като по този начин се насърчи лесното приемане и самостоятелният избор на разнообразни храни.