Църква почита на 6 август явяването на Иисус Христос пред тримата си ученици – Петър, Яков и Йоан, едно от най-значимите събития в християнството. Празникът е наложен още в първите векове на християнството, за да напомня, че Господ е навсякъде – в нас, с нас и около нас.

За българите денят е популярен като Преображение Господне. Според старо народно поверие в нощта срещу Преображение небето се отваряло и пред небесната врата заставал самият Господ, но само истински вярващите и чисти души можели да го зърнат.

По някои места Преображение се приемало и като границата между лятото и есента и било свързано с “преобразяването” на слънцето и живата природа. В Родопите вярват, че Господ “прибрязнувал” - пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба.

На този ден времето започва да се преобразява - слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са неподходящи за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.

Имен ден празнуват Сотир и Спас, както и всички, чието име е свързано с Иисус Христос - Христин, Христина, Християн, Християна, Христо и т.н, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.