Красивата коледна елха пред общината, къщичката на Добрия старец и сцената, изпълнена с коледари, са неизменна част от празника на пловдивчани. Малцина обаче знаят, че точно в Пловдив е поставена традицията на събиранията на Коледа на публични места. Поставя я генерал-лейтенант Александър Столипин в Пловдив през 1878 година. Тогава той и съпругата му организират тържество за изявени ученици. Руският военен и семейството му раздават подаръци на българските деца, които за пръв път виждат елха, и на техните родители и учители. Заради заслугите си Столипин е обявен за първия почетен гражданин на Пловдив. 

Година след Пловдив, през 1879 г., новият български княз Александър Батенберг дава коледен прием, на който има украсено дърво. В банкетната зала, по стар немски обичай, е поставена голяма елха със запалени свещи, а под нея - чинии със сладкиши и подаръци. Князът дори лично влиза в ролята на Добрия старец, като раздава подаръци на присъстващите.  

Година по-късно руският консул във Варна също прави частно парти, на което има коледна елха. Известно е също, че още първата година от управлението си княз Александър Батенберг също се разпорежда да има украсено дърво на частния прием, който дава за Коледа. Той дори лично влиза в ролята на Добрия старец, като раздава подаръци на присъстващите. Първата елха на обществено място в България пък е грейнала в Офицерския клуб във Варна. Дървото е украсено за Коледния бал през 1901 година. 

Другата коледна мода, дошла у нас в края на 19-и и началото на 20 век, е изпращането на коледни картички. В началото те не са били особено евтини, тъй като тиражите са били доста ограничени. Поради тази причина е съществувала практиката да се изпращат благопожелания за празниците върху визитни картички. Това се правело не само от хората, които са се занимавали с бизнес, но и от учители, лекари, общественици. Характерно е, че модните тенденции са "идвали" в страната по вода.

Първите коледни картички навлизат в България от крайдунавските градове, най-често от Виена. Образите са с различен сюжет. Някои са строго религиозни, като изобразяват обикновено сцената на Рождество, ангелчета или Божията майка. Други имат по-весел характер - с образи на деца. Има дори такива, които на пръв поглед нямат отношение към коледния дух и върху тях са изобразени птички и цветя, разказва Спасова. И допълва, че във Варна е имало практика да се изпращат коледни картички с морски пейзажи. Отпечатаното нямало общо с празника, но пък показвало духа на града.

През 30-те години в България се появява и Дядо Коледа. Малко хора обаче знаят, че паралелно с него у нас се е почитал и Дядо Мраз, и то далеч преди 1944 година. двамата старци са битували заедно - единият "пристигнал" от Западна Европа, а другият - от Русия. Придружителката на добрите старци - Снежанка, се появява доста по-късно. Тя излиза на сцената през 60-те години на миналия век.