60 години живот. Десетилетия служба. И един последен ритуал, който събира в себе си цяла професионална история.

В пожарната има традиции, които не просто се изпълняват – те се преживяват. Една от тях е изпращането на пенсиониращия се огнеборец под водната струя.

Точно така днес колегите от 04 РСПБЗН изпратиха в заслужена пенсия Стоил Кешишев.

За последен път той застана пред пожарната струя – водата, която десетилетия наред е била негов верен спътник в битката с огъня. Само че този път тя имаше различен смисъл.  Не беше част от поредното дежурство. Не беше подготовка за пожар. Не беше тренировка. Беше символичен край на един дълъг служебен път и начало на нов етап от живота.

Денят беше изпълнен с усмивки, спомени и много подаръци. Но и със сълзи. Най-трудно вълнението успя да скрие дъщерята на Стоил, за която този ден беше не просто професионалното изпращане на баща ѝ, а момент, в който десетилетията служба сякаш се събраха в един-единствен миг.

Колегите от Четвърта РСПБЗН се бяха постарали подаръците да бъдат повече от формален жест. Всеки от тях разказваше по нещо за човека зад пожарникарската униформа.

Сред тях беше плакет за достойната служба, авторска фотография, запечатала момент от пожара в Катуница, където Стоил и негов колега са били рамо до рамо, както и автентичен нож „караколач“ – подарък с история, характер и символика.

А тортата? Разбира се, че трябваше да бъде пожарна кола.

Защото, когато човек е прекарал десетилетия от живота си в пожарната, дори пенсионирането му трудно може да мине без пожарна машина.

За достойните години служба главен инспектор Владислав Славчов връчи на Стоил плакет и благодарност от името на дирекцията.

Това беше признание не само за времето, прекарано в системата, но и за отдадеността, с която е изпълнявал професията си.

С особена емоция се включи и Красен Властанов, председател на синдикалното дружество.

С тъга той сподели, че колегите губят от ежедневието си един изключително буден, деен и отдаден човек – човек, който през годините е бил част от екипа не само със своя професионализъм, но и с характера си.

И може би именно това е най-голямото признание за един огнеборец. Не само да си свършил работата. А да оставиш след себе си хора, които ще те помнят.