Пролетното равноденствие настъпи снощи, на 20 март, в 23:24 часа българско време. С него дойде и астрономическата пролет.

За начало на пролетта се счита моментът, в който еклиптиката (траекторията на видимото движение на Слънцето по небесната сфера, с червена линия на фигурата по-долу) пресича равнината на екватора в пролетната равноденствена точка. За северното полукълбо тогава Слънцето преминава от южната в северната небесна полусфера и ъгълът на деклинация δ=0° (на фигурата по-долу е отбелязан с ε) и се променя от отрицателен в положителен.Всяка година този момент е различен в зависимост от това, колко години са минали от последната високосна и се измества с един ден по-рано на 36 години.

Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23,5° спрямо орбиталната равнина, в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. В деня на пролетно равноденствие (пролетната равноденствена точка е на 20/21 март за северното и 22/23 септември за южното полукълбо) директните слънчеви лъчи, падащи под ъгъл от 90°, пресичат т.нар. небесен екватор.

С напредването на пролетта все по-голяма част от съответното полукълбо е осветено от Слънцето, като нощта намалява значително, а продължителността на деня нараства и става по-голяма от тази на нощта. Затоплената повърхност загрява надлежащия въздух все повече, като в малките географски ширини започва да се формират топли и горещи въздушни маси, които настъпват все пó на север в северното полукълбо или все пó на юг в южното. В края на пролетта притокът на енергия от Слънцето превишава значително загубата в космоса и това води до трайно повишаване на температурите – преход към лятото. Астрономическата пролет завършва в деня на лятното слънцестоене – през юни за северното или декември за южното полукълбо. Тогава слънчевите лъчи, идващи под ъгъл 90° падат точно върху съответната тропична окръжност и спират миграцията си на север или юг, като в този ден Слънцето заема най-високото си видимо положение над хоризонта за цялата година.

С увеличаване на интензивността на светлината се отделят повече серотонин и половите хормони естроген и тестостерон. Серотонинът осигурява по-добро общо благосъстояние и може да предизвика леко еуфорично настроение. Ето защо, особено през пролетта, така наречената пролетна треска се събужда у много хора предизвиква търсене на партньор и влюбване. Същото явление се среща и в животинския свят (повишаване на апетита, ухажване и време за размножаване). Предполага се, че оптичните стимули от по-леките дрехи също играят роля при хората. При някои хора обаче настъпва пролетна умора.