В поредицата за имената на улиците днес обръщаме внимание на една от най-емблематичните фигури в българската история – Тодор Александров. Неговото име носят булеварди и улици в множество български градове, включително и в столицата София и Пловдив, пише glasnews.bg. Но кой е човекът зад това име и какво го прави толкова значим за българската нация?

Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 г. в в щипската махала Ново село, днес квартал на град Щип, тогава в пределите на Османската империя. Произхожда от семейство на учители и още от ранна възраст е възпитан в духа на българщината. Образованието си започва в Щип и Радовиш, а през 1895 г. постъпва в Българското педагогическо училище в Скопие, което завършва с отличен успех.

Още на 16-годишна възраст Александров се присъединява към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Лидерските му качества се проявяват по време на т.нар. Винишка афера, когато множество членове на организацията са арестувани. Като учител в Кочани, Виница и Кратово, той активно работи за възстановяване на позициите на революционното движение в региона.

През 1903 г. Тодор Александров е арестуван и осъден на пет години затвор заради участието си в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. След освобождаването му през 1904 г., той продължава революционната си дейност. По време на Балканските войни (1912–1913) и Първата световна война (1914–1918) участва активно в бойните действия, като със своята чета превзема град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части.

След края на Първата световна война, през 1919 г., Александров заедно с Александър Протогеров и Петър Чаулев възстановява Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Той се стреми към създаването на автономна Македония, като в перспектива я вижда като втора българска държава на Балканите. Под негово ръководство ВМРО се превръща в мощна организация, бореща се срещу сръбската и гръцката власт в Македония.

През 1924 г. Александров подписва т.нар. „Майски манифест“ за сътрудничество между ВМРО и комунистите в борбата срещу югославското правителство. Под натиска на свои съратници обаче той се отказва от подписа си, наричайки манифеста фалшификация. На 31 август 1924 г. Тодор Александров е убит при неясни обстоятелства в Пирин планина. Убийството му остава неразкрито, а подозренията падат върху различни политически кръгове.

Тодор Александров не е имал брак и деца. Животът му е бил изцяло отдаден на революционната дейност и борбата за освобождението на Македония. Той постоянно е бил в движение – по планини, в чети, на срещи с дейци и военни, и често е живял в нелегалност, което прави личния живот почти невъзможен.

Наричан „последният цар на планините“, Александров е живял като войвода до самия си край.

Тодор Александров е повече от име на улица – той е въплъщение на стремежа към свобода, независимост и национално обединение. Неговият живот и дело напомнят за цената на свободата и за необходимостта да пазим историческата си памет жива.