Емилия Арабаджиева има дълъг творчески път изпълнен с над 30 самостоятелни изложби, 3 международни квадриеналета в Прага, участия в четири издания на Панаир на изкуствата – „Импресия”- Пловдив, участие в българо-немски пленер „Графика” – Цьорниц, Германия – 2006г. и „Рисунка голям формат” - Пловдив, България - 2007 г., участие в обща изложба на австрийски и български художници в БКИ „Дом Витгенщайн“, Виена, Австрия и много други творчески проекти.

 

От сезон 1979-1980 до 1989 г. работи като щатен сценограф в драматичен театър „Н.О. Масалитинов”, Пловдив. Там реализира 11 постановки с режисьорите Румен Чакъров, Николай Ламбрев, Николина Томанова, Руси Карабалиев, Андрей Калудов, Константин Христов, Симеон Димитров и др. Има осъществени две постановки в театър „Алтернатива”, София - „Ромео и Жулиета” на Шекспир и „Да умреш от смях” на Я. Янчовски с реж. Владо Прашчаров. По това време работи и като преподавател в СХУ за сценични кадри, Пловдив и лектор по Художествено оформление на спектакъла в Пловдивски университет. От 1992/93 г. до 2019 г. е директор на Национална гимназия за сценични и екранни изкуства, Пловдив, а от 2005 г. хоноруван преподавател по История на костюма в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуства – Пловдив. Художник на документални филми - „Сказание за българската земя”, „Великолепието на Армира”, „Димум – античната митница на Мизия“ и др. Има издадена книга „История на костюма”. Творчески ръководител в различни проекти на територията на Пловдив и в страната - „Дни на стария град”, открити сцени за Денят на детето, карнавалните шевствия за Денят на хумора в Габрово, Открита сцена към „Сцена на кръстопът“ и др. Има участия и редица международни проекти като: „Точки на пресичане” – музиката в изобразителното изкуство с партньори от Германия и Полша, работа по програма „Коменски” и др. През целият си творчески път работи и кавалетната живопис, дизайн на книгата. Продължава работата си като сценограф.

 

Ето как Краси Алексиева – поетеса и галерист, разказва за Емилия:
„Тя е неукротим дух, работохолик и мечтател. Професионален художник, работещ в няколко жанра – сценография, сценичен костюм, рисунка и живопис. Освен всичко това тя 27 години бе директор на Национална гимназия за сценични и екранни изкуства. Емилия е първата жена носител на наградата „Мечът на Ромфея“ на едноименната галерия и през 2021г. бе удостоена с награда „Пловдив“ за цялостен принос към културата и обществения живот на родния град. През целия си деятелен живот тя не е спряла да рисува, да прави изложби и да изненадва зрителите с различни живописни жанрове, изповядвани от нея. Рисунките, които прави, са близки до театралния дух. Те са раздвижени, одухотворени, носят една емоционална наситеност и визуална красота. Изпълнени са сякаш на „прима виста“ и създават илюзия за ангелска крилатост. Една елегантна строгост определя естетическата визия на голите фигури.“

 

Изложбата е част от поредицата "Ръцете ми говорят" от проекта "Искам нещо да ти разкажа" на Сдружение "Кей - Търн" реализиращ се с финансовата подкрепа на НФК по "Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации".