Датата 31 май е белязана със смъртта на актрисата Таня Масалитинова и оперния певец Стефан Македонски.

Таня Масалитинова е българска театрална и киноактриса.

Дъщеря е на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов и Екатерина Краснополска – театрали, емигрирали от Русия.

Масалитинова е родена в Прага на 2 септември 1921 г., макар някои източници погрешно да я водят родена през 1922 г.^[1] Завършва гимназия за чужди езици в София.Между 1941 и 1943 г. следва в Художествената академия, но впоследствие завършва Държавната театрална школа в периода 1943 – 1945.

След конкурс за щатни актьори през 1946 г. е назначена в Народния театър „Иван Вазов“, където играе до 1989 г., когато е пенсионирана заедно с други артисти от театъра. Тя обаче продължава да играе на сцените на театър „Сълза и смях“, „Театър 199“, в Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово и др.

През 2005 г. получава наградата Аскеер за цялостен принос към българския театър.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци.

Таня Масалитинова умира на 92 години на 31 май 2014 г.

Стефан Македонски е български оперен певец – тенор, режисьор и музикален педагог. Патрон е на Държавния музикален театър в София.

Роден е в семейството на майстор резбар-иконописец от село Кърчища, Дебърско и народна певица.Стефан Македонски се интересува от музика и театър още от детските си години, но родителите му се противопоставят на мечтата му да се занимава професионално с пеене. Изпращат го да учи във Висшето оръжейно-техническо училище в Тула, но след осемнадесет месеца, през 1902 година, Македонски своеволно заминава за Москва, за да се яви на изпит в Консерваторията. Постъпва в певческия клас на италианския вокален педагог проф. Е. Корси, но паралелно посещава и класовете по сценично майсторство в отдела за драматично изкуство.

По време на следването си Македонски участва в много концерти, добива опит и като статист в театър „Ермитаж“. Дебютира в операта с второстепенни роли на сцената на театър „Зимин“ в Москва.

През 1910 година се завръща в България и изнася благотворителен концерт съвместно с Панайот Димитров, който е и първият му концерт на родна земя. На 5 януари 1911 година прави дебюта си на сцената на „Оперна дружба“ в едни от първите български оперни постановки: „Камен и Цена“ в ролята на Камен и „Борислав“ в ролята на кир Тодор. Следва концертна дейност в цялата страна.

През есента на 1911 година Стефан Македонски заминава на специализация в Париж при музикалния педагог проф. Решьо, от когото усвоява стиловите особености на френската опера и се подготвя за теноровите партии на оперите „Кармен“ и „Самсон и Далила“. При завръщането си в България през 1912 изнася ролята на Дон Хосе от „Кармен“, но скоро след това е принуден да напусне „Оперна дружба“ поради липсата на средства за всички артисти. Въпреки това, Македонски остава съпричастен на дружеството и в периода 1912 – 14, както и след 1916 година, участва в голям брой благотворителни концерти.

От 1914 до 1916 година Македонски гастролира в Германия на сцените на Берлинската кралска опера и оперните театри в Касел, Хановер, Кобург и Висбаден. В някои от постановките партнира на голямата оперна певица Ана Тодорова.

След края на Първата световна война Македонски отново е поканен в състава на „Оперна дружба“. Успешен за тенора е периодът от 1922 до 1933 година, когато пее и на сцените на Свободния, Кооперативния и Художествения театър. През 1930 – 32 година работи и като художествен ръководител на Варненската опера, а от 1934 до 1937 година режисира постановки и изпълнява роли в основаната от него през 1933 година Подвижна народна опера.

Прекратява изпълнителна дейност през 1936 година.

През 1948 година Македонски основава Държавния музикален театър и става негов първи директор. След смъртта му на 31 май през 1952 година с указ на Министерския съвет театърът е наречен на негово име.