Стоян Михайлов Попов, известен с псевдонима си Чичо Стоян, е един от големите поети в българската детска литература от началото на 20 век. Сред най-известните му стихотворения са „При мама и при татко“, „Сърдитко“, „Майчина отмяна“. Стиховете му са включвани в множество антологии с българска детска поезия.

Роден е в пернишкото село Дивотино през 1866 година. През 1885 година участва в Сръбско-българската война и във войните през 1912 – 1918 година. В младежките си години сменя различни професии, учи в духовна семинария, самообразова се.

През 1892 година Попов участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. През 1895 година се жени за актрисата Руска Мануилова, приела сценичното име Роза Попова. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 година.

Поетичният творчески път на Стоян Попов започва през 1894 – 1895 година със сбирка от социална и революционна поезия в две части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 година. Между 1906 и 1910 година, вече под псевдонима си Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник „Славейче“ заедно с детския писател Стоян Русев, по-известен като Дядо Благо. През 1926 – 27 година издава детския вестник „Зведица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“. В тях публикува свои стихотворения, гатанки, залъгалки, приказки в поеми. Поезията му е била високо ценена от автори като Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Теодоров-Балан, Ран Босилек.

Умира на 31 декември 1939 година в София.

Ето и стихотворението "Сърдитко", с което пораснаха няколко поколения българи:

Все за нещо ще намери

да се начумери:

ту му млякото горещо,

ту пък друго нещо.

И задето Петко в къщи

често тъй се мръщи,

Николинка, Ваньо, Митко

викат му Сърдитко.

В памет на писателя, в родното му село Дивотино от 1980 година се провежда детски фолклорен фестивал „Чичо Стоян“.