Поетът Иван Вълев ще е шестият гост на Съботните писателски матинета, организирани от Дружество на писателите - Пловдив, на 10 ноември, от 10,30 ч. на ул. Княз Александър I Батенберг 27, ет. 2. Авторът на знаменитото "След лятото", превърнало се в шлагер благодарение на Пламен Ставрев, ще бъде представен от Антон Баев и Асен Димитров-Феликс.
Иван Вълев е два пъти носител на награда Пловдив за поезия и на Орфеев венец.
"Опорите на Иван-Вълевия поетически свят са миналото и споменът, които са противопоставени на реалното сегашно. Разбира се, че подобна поетика е изцяло романтическа и посланията й са трагически, понеже са обречени. Но пък битийният изход, който ни оставя, е в избора как да живеем, защо да живеем, живеем ли, ако не съзерцаваме, не наблюдаваме отстрани живота, а сме изцяло в него, роби на битието" - пише за лириката му Антон Баев.
СЛЕД ЛЯТОТО
Какво е всъщност лятото, какво е? Сезон, през който мен ме няма. И в стаята, която уж е моя, понякога се спира мама.
Прозорците засенчва с бели листи, праха по масата изтрива... За малко сяда и се позамисля, въздъхва може би и си отива.
Какво е всъщност лятото, какво е? Очи на северно момиче или жена, която уж е моя и десет дни ще ме обича...
Сърцето ми засенчва с нежни длани и с тъмни думи ме опива. Но тя при мен не може да остане, въздъхва може би и си отива.
Какво е всъщност лятото, какво е? Септември към морето слиза. И младостта, която уж е моя, трепери в лятната ми риза.
Сама зад мъдрите и бели дюни от вятъра студен се скрива. Навярно тя си спомня своя юни, въздъхва може би и си отива.
Иван Вълев (1942) е автор на осем поетични книги, на един роман и на книгата с разкази "Лятно кино". Завършил е полска филология и превежда от полски поезия и проза. Живее в Пловдив, където е работил в издателство „Христо Г. Данов“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Няколко години е бил книгоразпространител.
Стихосбирките му „Скорост“ и „Пътят на птиците“ са печелили наградата „Пловдив“. Популярни са някои песни, създадени по негови стихове - „Лятото“, изпълнена от Пламен Ставрев и хитовете на Тони Димитрова „Нито ден е, нито вечер“ и „Обещания“.
Превеждал е класици на полската поезия – като Ян Кохановски, Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич, а също и съвременни поети и прозаици. За тази си дейност е получил полско държавно отличие.