Църквата почита на 8 ноември Събор на свети Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили.

Празникът е известен и като Архангеловден.

На този ден имен ден празнуват носещите следните имена: Алина, Ангел, Ангела, Ангелин, Ангелина, Ангелинка, Анджела, Анджело, Анжела, Анжело, Архангел, Гавраил, Гавраила, Гаврил, Гаврила, Емил, Емилия, Мила, Милан, Миле, Милица, Милен, Милена, Миленка, Милка, Милко, Милтен, Милчо, Михаел, Михаела, Михаил, Михаила, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радина, Радка, Радко, Радмила, Радо, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Радул, Ростислав, Ростислава, Райка, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаел, Рафаил, Рафаела, Рая, Раян, Руси, Руска, Серафим, Серафима, както и техните производни.

Михаил е главният архангел, главният пазител на небесното царство и главен страж на Божия закон.

Освен това според вярванията архангел Михаил пази тялото на Моисей и превежда душите на мъртвите до ада или рая. Самото име Михаил буквално преведено означава „Кой е като Господ?“ (miyka'el бил бойния вик на небесните армии на иврит).

Архангел Михаил е един от четиримата архангели в Стария завет (заедно с Гавриил, Рафаил и Уриил) и един от седемте архангели в Библията. Смята се, че той е помогнал на Господ при сътворяването на Земята. Архангел Михаил е още водач на ангелите и светец-покровител на войниците. Някои смятат, че архангел Михаил е превъплътеният Адам. Като началник на небесните войнства, архангел Михаил е наричан също и „архистратиг“.

В Откровението на Йоан е описана битката на архангел Михаил и неговите ангели със седемглав и десеторог Дракон, в резултат на което Змея, наричан още Дявол или Сатана, е прогонен от царството небесно на земята.

Обикновено ликът му се намира на входа на православните храмове, изобразен с меч и писание, подканващо ни да влизаме в църковния храм с чисто сърце и чисти мисли. Счита се, че може да възприема човешки или животински облик и да помага на хората. Играе важна роля в ежедневната битка на хората с демоните на злото и може да съживява.

В кабала се смята, че на Дървото на живота – Сефирос, аспекта Ход – слава, величие, там стои архангелът Михаил. Преди Месията да дойде, Михаил ще поведе армиите на Небесата срещу Антихриста и ще ги победи. Именно той ще засвири на шофара и ще възвести края на Света.

Според българските народни вярвания Архангел Михаил е един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души. Той взима душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка). По тази причина той бива възприеман от населението като ангел на смъртта и оттук идват народните му названия – душовадник, вадидушник.

На празника му се организират курбани за светеца, семейни и родови служби, общоселски празници и събори. В съботата преди празника му се прави Архангелската (Рангеловската) задушница – една от най-големите през годината, което е в пряка връзка в представата за Свети Архангел Михаил като ангел на смъртта.

За задушницата, както и за патронния празник на светеца, се приготвят специални обредни хлябове, наричани Рангелово блюдо, Рангелов хляб, Арангелово и др., които по външен вид и названия повтарят основните хлябове, приготвяни за погребение. Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“.

Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!“ На някои места в родината ни домакинята разчупва обредния хляб и дава на всекиго. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благословия.

При смърт, българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.