Учителката, осъдила Основно училище „Екзарх Антим I“ заради обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, изчислено върху „замразена“ отпреди пет години заплата, окончателно спечели делото срещу школото.

Делото на фаза Окръжен съд – Пловдив се оказа безпрецедентно, след като магистратите директно приложиха правото на Европейския съюз и оставиха неприложима разпоредба от Кодекса на труда. Сега изводите на въззивния съд са потвърдени по същество и от Върховния касационен съд, който не допусна касационно обжалване.

Определението на ВКС е постановено на 24 септември 2026 г. от Трето отделение на Гражданската колегия. С него върховните магистрати отказват да допуснат до касационно разглеждане решението на Окръжен съд – Пловдив от 13 февруари 2026 г. Актът на ВКС е окончателен и не подлежи на обжалване.

Казусът започва с прекратяването на трудовото правоотношение на учителката Янка Велева с ОУ „Екзарх Антим I“ – Пловдив през февруари 2024 г.

При прекратяването на договора тя е имала общо 175 дни неизползван платен годишен отпуск, натрупани за периода от 2020 до 2024 г. Училището ѝ изплаща обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда в размер на 8746,50 лева.

Проблемът идва от начина, по който е определена базата за изчислението.

Последният месец, през който учителката е отработила поне 10 работни дни, е ноември 2019 г. От този момент до прекратяването на трудовото правоотношение през февруари 2024 г. тя не се е връщала на работа, като е ползвала законово установени отпуски – включително отпуск по бременност и раждане, отпуск за отглеждане на дете, както и болнични.

Междувременно възнагражденията на педагогическите специалисти са били увеличени. Последното увеличение е било в сила от 1 януари 2024 г.

Така при прекратяването на договора обезщетението е било изчислено върху възнаграждение от 2019 г., макар че към февруари 2024 г. действащата заплата на учителката вече е била значително по-висока.

Велева поискала от директора на училището преизчисляване на обезщетението, но получила отказ. Затова спорът стига до съда.

Районният съд – Пловдив приема, че при изчисляването на обезщетението следва да се приложи и чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Тази разпоредба урежда хипотезата, при която по време на платен отпуск е настъпило увеличение на работните заплати, което не е намерило отражение в базата за изчисляване на възнаграждението за отпуска.

Районният съд приема, че служителят, който при прекратяване на трудовото правоотношение получава обезщетение за неизползван отпуск, следва да бъде поставен в положение, сходно с това на служител, който реално е ползвал отпуска.

В резултат училището е осъдено да заплати допълнително 3918,80 лева, както и 85,65 лева мораторна лихва.

Учителката обаче обжалва решението, тъй като претендира пълния размер на разликата.

Именно на въззивна инстанция казусът придобива по-широко правно значение.

Окръжният съд – Пловдив приема, че спорът не може да бъде решен единствено чрез механичното прилагане на чл. 177 от Кодекса на труда.

Според тази разпоредба възнаграждението за платен годишен отпуск се изчислява на база среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът е отработил най-малко 10 работни дни.

В конкретния случай това е ноември 2019 г.

Окръжният съд обаче приема, че при особената хипотеза, в която работникът не е могъл да ползва отпуска си по независещи от него причини, прилагането на тази формула би довело до резултат, несъвместим с правото на ЕС.

Съдът се позовава на чл. 31, §2 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО и практиката на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-350/06 и C-520/06, както и по дело C-214/16.

Според тази практика работникът, който по независещи от волята му причини не е могъл да ползва платения си годишен отпуск преди прекратяването на трудовото правоотношение, има право на финансово обезщетение, което да го постави в положение, подобно на това, в което би се намирал, ако беше ползвал отпуска си в рамките на трудовото правоотношение.

Ключовото понятие е „обичайното възнаграждение“.

Училището обжалва решението пред Върховния касационен съд и поставя пет основни въпроса, свързани с начина на изчисляване на обезщетението, приложението на чл. 177 от КТ, действието на колективния трудов договор и възможността разпоредби за заплащането на платен отпуск да бъдат използвани при определяне на обезщетението за неизползван отпуск.

ВКС обаче не допуска касационно обжалване.

Върховните магистрати изрично приемат, че твърдението на училището, че Окръжният съд не е посочил конкретна норма от правото на ЕС, с която противоречи чл. 177 от КТ, е фактически невярно.