Света Великомъченица Марина се почита от Православната църква на 17 юли.

Тя е известна сред католиците като Света Маргарита Антиохийска и се празнува на 20 юли, когато православните християни пък празнуват деня на Свети Илия. 

Марина е живяла през III век и е била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска. Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина прегръща христовата вяра на дванадесет годишна възраст, поради което баща ѝ започва да се отнася жестоко с нея. Когато навършила шестнадесет години, била срещната от управителя на източните страни Олибрий, който пленен от красотата ѝ, я харесва за жена. Тя не скрила от него че изповядва христовата вяра, а той заповядал да я арестуват и на следващия ден я изправил на съд.

Марина не била съблазнена от обещанията за охолен живот, нито била прекършена от мъченията, за да се откаже от вярата си. Тялото ѝ било в рани, била прикована към дърво и изтезавана. През нощта Марина се помолила горещо на Бога. Появил се светещ кръст и тя чула глас, който ѝ обещал, че скоро ще се представи на своя небесен жених. Раните ѝ оздравявали. Тя помолила Бог да ѝ даде свето кръщение, преди да умре.

На следващия ден, когато отново била изправена пред съда, Марина потвърдила непоколебимостта на вярата си в Христа. Тя била подложена отново на мъчения, тялото ѝ било отново разранено, а раните опалени с огън, но Марина непрекъснато молила Бога да я дари със свето кръщение.

Накрая Олибрий наредил да я удавят. Марина била добре вързана и хвърлена в дълбока каца с вода. Молитвите на девицата били чути от Христа и оковите по чудо паднали. Тя се изправила във водата и запяла хвалебствени песни към него. Управителят Олибрий заповядал да я изведат извън града и да я посекат с меч. Това се случило в четвъртата година от царуването на Диоклециан – през 289 година.