Хирургът се посвещава на най-великото от всички дела – без чудеса да лекува и без думи да прави чудеса. Тази мисъл на Йохан Волфганг фон Гьоте описва брилянтно всеки от специалистите, които вчера се събраха във Втора аудитория на Аудиторния комплекс в Медицински университет – Пловдив. Поводът бе представянето на единствената у нас книга, проследяваща историята на хирургията в Пловдив – от първата болница, създадена тук през 1879 г., до съвременните лечители, голяма част от които присъстваха в залата. „История на хирургията в Пловдив” със своите 312 страници събира внушителен обем от архивни материали, текстове, фотографии и интервюта, умело съчетавайки историята с настоящето. Огромният монументален труд е посветен и на 80-годишнината на учебното заведение, а любопитното е, че негов автор е студентът пети курс Гълъбин Марков.

По време на презентацията той разказа, че книгата има за цел не само да документира исторически факти и постижения, но и да улови духа на една професия, която е едновременно дълбоко техническа и дълбоко човешка.

„Тя е почит към хората, чиито ръце са лекували, чиито умове са учили и чиито сърца са водили със състрадание. Техните истории са вплетени в самата тъкан на тази институция и на този град. Като си спомняме за осем десетилетия хирургично образование и практика в Пловдив, нека намерим вдъхновение в миналото, благодарност в настоящето и надежда за бъдещето”, сподели с вълнение младият автор.

Той посочи, че ако погледнем в дълбините на историята, 80 години са просто една искра, проблеснала на небосклона. Но тази искра е светила и свети в душите на стотици хиляди излекувани и благодарни пациенти. „Тя сгрява и нашите души, на учениците и наследниците на всички всеотдайни учители, отдали безкористно всичко от себе си. В трудни години, дни и нощи на безсъние, тежък и нерядко неблагодарен труд, с поредици от успехи и неуспехи, но с непоколебима вяра и отдаденост на професията”, каза Марков.  

Трудът му започва в квартал „Тепелата” в столицата на Източна Румелия, където е било обособено заведение с името „Шпиталя”, разполагащо с няколко стаи. Там са приемали стари хора, болни от различно естество, за които не е имало кой да се грижи. Функцията му е била по-скоро като хоспис или приют.

Всяка една епоха е носила нови предизвикателства - войни, епидемии, политически преходи и личностни революции. И въпреки това през всяка трансформация пловдивските хирурзи са отговаряли с устойчивост, креативност и непоколебима отдаденост на своите пациенти.

Сред пионерите на съвременната хирургия са д-р Стоян Чомаков, д-р Димитър Моллов, д-р Владос, д-р Георги Аджаров и д-р Георги Золотович.

След това историята проследява построяването на първия операционен блок през 1946 г. Гълъбин Марков представя и първия хирургичен екип, включващ проф. Лазар Хайдудов, проф. Антон Червенаков, проф. Юрий Тошев, доц. Нисим Калев, доц. Лазар Пачеджиев, проф. Генчо Кръстинов, проф. Атанас Стойчев, доц. Борис Дишлиев, проф. Янко Добрев.

През 1945 г. се създава медицински факултет в декан проф. д-р Петър Николов.Още в самото начало се разкриват три хирургични катедри, една от които е Пропедевтика на хирургическите болести, която се създава на 1 октомври 1946 г.

Пръв ръководител на Втора хирургична клиника е проф. Стефан Димитров.  Под ръководството на проф. Пейо Мишев се разкрива сектор по урология и по анестезиология и реанимация. И така се стига до три клиники - по факултетска хирургия, по урология и по анестезиология и реанимация.

Първоначално Катедрата по болнична хирургия се ръководи от доц. Лазар Хайдудов. При голям наплив от пациенти и ограничен брой легла - едва 42, и само двама асистенти, доц. Хайдудов успява да организира правилно и качествено обучението на студентите.

„Развитието на хирургията в града е оформено не само от велики пионери и лидери, но и от поколения, лекари, учители и студенти, които са съхранили и развили дисциплини. Те са изградили институции и са обучавали наследници. Насърчавали са професионална култура, основана на знания, етика и състрадание. По този начин историята на хирургията в Пловдив е история за общност, за споделена отговорност и за служба на обществото. Тези хора изграждат последователи и школи с традиции, оставящи трайна следа в един дълъг отрязък от време. Тези хирурзи със своите възможности оставят силен отпечатък върху хора и събития, основа на бъдещи велики постижения, създаващи нови революционни идеи и очертават далечни хоризонти”, посочи авторът.

Той е уверен, че днес, когато хирургията навлиза в ерата на роботиката, минимално инвазивните техники и глобалното медицинско сътрудничество, уроците от миналото трябва да останат дълбоко актуални. Иновациите се ръководят от опита, а прогресът винаги трябва да служи на човечеството. Наследството на пловдивските хирурзи трябва да ни напомня, че медицината не е просто техническо умение, а призвание, което изисква смелост, емпатия и непоколебимо уважение към човешкото достойнство. Животът на истинския хирург е отдаденост без граници, без референтни стойности и стандарти. Само изцяло безрезервно посветените на хирургията, чрез натрупаните познания от книгите на хирургичната класика, чрез придобития дългогодишен опит през всички часове на денонощието до леглото на болния и чрез получените умения успяват да се доближат до техните учители. Успяват бавно да прозрат техните мисли и действия при преките им контакти и наблюдения в аудиторията, в болничните стаи и в операционните зали. Да осъзнаят, че хирургията е не просто занаят, който носи финансови облаги,  а завладява съзнанието и многократно надвишава и най-извисеното изкуство.

„Историята на хирургията в Пловдив е огледало на културното, научното и социалното развитие на града. От най-ранните лечители, които са разчитали на емпирични знания, през влиянията на мултикултуралните традиции до създаването на съвременните хирургически школи и кадри. Тя е памет и преклонение, привилегия на хора с чисти сърца и смирени и мъдри по дух. Животът на хирурга е отдаденост докрай през всичките години на възходи и падения, на победи и загуби, на почит и уважение с единствена цел да служи на обществото, да спасява човешки животи. Изправен пред различни изпитания и предизвикателства, хирургът е длъжен да запази спокойствие, вяра и търпение”, каза Гълъбин Марков и благодари на своите учители и на хората, помогнали тази книга да стане реалност.

Той сподели и детайли от създаването на монографията, която му е отнела една година. Обърнал е лично внимание на присъстващите в залага хирурзи и техните бащи, тъй като до този момент в Пловдив не е имало синтезирана информация за дейността, живота и битието на всеки един от тези извисени преподаватели. Бил вдъхновен от книгата на академик Дамян Дамянов „История на хирургията в България”. Сблъскал се е с много трудности с намирането на информация, защото много от хората са покойници, както и със снимковия материал. Но в крайна сметка е удовлетворен, че всеки читател ще може да намери информация за историята на хирургията в Пловдив.

Рецензентът проф. Борис Сакакушев изказа адмирации към младия автор. Той посочи, че това е един навременен и ценен труд, който представлява продължително, задълбочено и аналитично научно изследване за зараждането, развитието и настоящето на хирургичната дейност в Пловдив.

 „Прогресът изисква познаване на хирургичното ни минало и изучаване на най-добрите източници. В този смисъл монографичният труд на д-р Марков е отлично структуриран, подробен, критично представен и богато илюстриран, демонстриращ респектиращ  изследователски и публикационен подход”, заяви специалистът. 

Той отбеляза, че пространното изложение последователно предлага исторически и съвременни данни за развитието на хирургията в Пловдив, както в институционален, така и в персонален план. Логично акцентът е поставен върху трудната, деликатна и изключително важна академична хирургия — прецизна и сложна оперативна дейност, съчетана с преподавателска и изследователска дейност. „Последователно и подробно в исторически план са представени нашите учители, плеядата от пловдивски хирурзи, допринесли за развитието на тази тежка и сложна клинична специалност в регионален, национален и международен план”, посочи рецензентът.

Той отбеляза, че поради значимостта на хирургичната специалност не само в медицински аспект, може високо да бъде оценен интересът на автора и оригиналността на клиничния поглед, с който той разглежда този биографичен обзор.

Забележителна е и илюстративната част от монографията, експертни библиографски познания, критичност и аналитичност при подбора на представените данни, което обуславя научно-историческия и документален  характер на този труд. Затова той препоръча монографията не само на хирурзи, преподаватели и специализанти, но и на по-широк кръг медицински специалисти и студенти.

Положителни бяха и отзивите в публиката. Признателност към работата на младия автор изразиха проф. Иван Дечев и проф. Мария Токмакова.

Почетният ректор на МУ-Пловдив доц. Георги Паскалев сподели, че трудът на младия автор е повече от една докторска дисертация и ще се чете и след 100 години, като в него се усеща известна романтика. „Хирургията е духовна категория. Не е само да шиеш и връзваш. Когато отвориш корема на пациента, виждаш нещо, което само ти виждаш. А има ли патология – още повече”, каза доц. Паскалев. И отбеляза, че хирургията се развива не с дни, а с часове. Започнали в началото с местна упойка, днес са достигнали немислим прогрес. Като всяка наука, хирургията има бъдеще, но не трябва да забравяме и миналото. И в тази връзка авторът е направил нещо голямо.

Че Гълъбин Марков е положил огромен труд отбеляза и проф. Нарцис Калева-Ходжева. Тя изрази и огромната си радост да види в аудиторията няколко поколения лекари, деца и внуци на хората от първите страници на книгата. Които са бъдещето на специалността.