Джумая джамия е главният мюсюлмански храм в Пловдив. Турското й име е Hüdavendigâr Camii или Cuma Camii. Джамията е с размери 40 на 30 метра и е разположена в центъра на днешната пешеходна зона, западно от Стария град. Наричали я и Мурадие в чест на владетеля. Джамията е издигната на мястото на катедралната пловдивска църква „Света Петка Търновска“ скоро след завладяването на града от османската армия (1363-64 г.). По времето на султан Мурад ІІ (1421-1451) старата сграда била съборена и на нейно място издигната днешната джамия, наречена Улу Джумая джамия – главна петъчна джамия. 

Мюсюлманският религиозен храм неведнъж е повдигал спорове и сблъсъци между гражданите, но въпреки всичко, постройката си остава една от най- интересните архитектурни явления в историята на града. Джумая джамия в Пловдив е уникална с красивата си султанска ложа (махфил), която е единствената запазена в България.

Джумаята е една от най-старите османски култови постройки на Балканите. Тя е и сред най-големите – внушителна правоъгълна сграда, чийто салон има размери 33 на 27 метра. Градежът й показва влиянието на византийската и старобългарската архитектурна техника - два пласта тухли са иззидани след всеки пласт дялан камък.

За разлика от по-късните еднокуполни джамии, Джумая е от т.нар. многокуполни. Куполите са девет на брой и са покрити с оловни листове. В североизточния ъгъл на главната фасада е издигнато минаре, декорирано с диагонална квадратна мрежа от червени тухли върху фон от бяла хоросанова мазилка. Удивителната стенописна украса във вътрешността на джамията е изпълнена с богата растителна орнаментика – клонки, цветове и гирлянди, между които са вмъкнати медалиони с цитати от Корана. Стенописите датират вероятно от края на XVII и началото на XIX век. Аналогии на външната и вътрешната архитектура на пловдивската Джумая джамия можем да направим с едни от най-старите османски култови паметници в Бурса, Одрин и София, строени в периода XIV – XV век.

По план Джумая джамия представлява голяма трикорабна сграда. Средният по-широк кораб е покрит с три полусферични купола, несени от пандативи,изградени в пространствата между островърхите арки. Страничните,по-тесни кораби са покрити с коритообразни сводове. От главния вход се открива внушителна картина, завършваща в дъното на храмовото пространство с богато декорирана олтарна ниша – михраб.

Първоначално достъп до помещението за молитви са осигурявали два входа. Докато през източния вярващите са влизали направо в джамията, северният, днес служещ като главен, чрез портал водел от пазара пред джамията към вътрешността на сградата. Днес входът от изток е зазидан. По време на подновителни работи (1785, 1818) е направена допълнителната западна врата, която вече не се използва. Минарето е в североизточния ъгъл.

Днес Джумая джамия е действащ мюсюлмански храм и се посещава не само на религиозните празници, а така също и през седмицата от мюсюлманската религиозна общност в Пловдив.

Изследване на проф. Любомир Миков „Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив“ от миналата година окончателно разпръсва някои митове. Първият е, че джамията е построена от Мурад I (1362-1389). Всъщност е издигната от султан Мурад II през 20-те или 30-те години на 15. век. Молитвеният дом не е построен на мястото на стара църква, а на място, наричано Айнал мегдан, където е имало две чешми. Тук Шихабеддин паша, два пъти бейлербей на Румелия, е започнал да изгражда новия център на Пловдив. Пред джамията е започвала търговската Узун чаршия (Малката главна), която отвежда до стария мост на Марица. 

Първоначално се е наричала Улу (Голямата) джамия и Мурадийе на султан Мурад II (1421-1451), а днес е известна като Джумая (Петъчна). Според строителен надпис джамията е била почти разрушена през 1785 г., когато е съградена наново при султан Абдулхамид I. По-късно са правени и други ремонти - през 1818 г. и в началото на миналия век.