От 25 до 31 октомври 2021 г. в изложбеното пространство на Изкуствотеката на НБ „Иван Вазов“-Пловдив, фоайе ет.2,  ще бъде показана изложбата „Офортите на Рембранд“. Тя е продукция на библиотеката.

През 1880 г. в Париж от издателство Quantin  е издаден тритомникът „Офортите на Рембранд“ в изключително бутиковия тираж от 500 броя. На 13 март 1883 г. по настояване на тогавашния директор на Пловдивската народна библиотека Борис Дякович е закупен един брой от Лайпциг за 338 златни лева.

Притежаваният от пловдивската библиотека екземпляр носи №351 и е единствен не само в България, но и на Балканите.

Първият том е теоретично изследване на творчеството на Рембранд и описание на офортите, вариантите и обстоятелствата, около създаването им, а вторият и третият включват самите офорти. Много уважавани и изключително богати библиотеки по света не притежават изданието или съхраняват само част от него. Изложбата дава възможност за докосване до това изключително световно богатство. Сред специалистите се срещат различни мнения по отношение на хартията на изданието: според едни, офортите са отпечатани на холандска линеарна хартия с водни знаци, според други – на японска, според трети – на специален вид оризова хартия. Но безспорно е едно – офортите са отпечатани на висококачествена, луксозна хартия, годна да поеме и отрази великолепно Рембрандовите шедьоври.

„Офортите на Рембранд“ е част от събитията, с които НБ „Иван Вазов“ – Пловдив отбелязва 100-годишнината от създаването на отдел "Специални сбирки" през 2021 г.

Тя ще може да бъде разглеждана при стриктно спазване на противоепидемичните мерки.

ОФОРТЪТ (фр. eau-fort, немски – radierung, англ. –  etching) е вид печатна графика. При него изображението първо се разяжда върху метална плоча и след това се отпечатва върху хартия. Рембранд, който е създал около триста офорта, е предпочитал да използва тънки медни плочи.

Гравираната плоча, покрита с плътно прилепнал лист хартия, се прекарва през ръчна офортна преса. Тя притиска хартията към вдлъбнатите линии, така че да поемат мастилото и тогава изображението се появява върху листа обърнато огледално.

Този отпечатък се нарича първо състояние. Ако се налагат промени в плочата, например добавяне на линии, следващият отпечатък се нарича второ състояние и т.н. Повечето от офортите на Рембранд имат повече от едно състояния.

При това той често е правел промените не с помощта на киселина, а с твърда игла направо върху плочата. Тази техника, т.нар. суха игла, дава много тъмни, кадифени линии, благодарение на барбите – неправилни частички метал, оставени при работата върху метала от инструмента, който се използва при гравюрата на метал.

 Рембранд също е използвал този инструмент, т.нар. бюрен. Бюренът има V-образен край, с който могат да се изрязват остри линии върху метала. Съчетавайки двете техники, Рембранд е постигнал изключително многообразие от ефекти и градации.