Пловдивската галерия „ L’ Union de Paris“ кани на изложба „Иван Кирков /1932-2010/, живопис, рисунки, илюстрации“. Откриването е на 24 януари 2020 г. от 17:00 ч.

Иван Кирков е представител на поколението творци, осъществили голямата промяна в българското изкуство в началото на 60-те години. Стремежът към търсене на нови форми и средства на изява го прави един от най дискутираните художници. Макар и отричан, неговият провокативен  начин на изразяване става необходим за българската живопис, за да се освободи от сивотата и безличието. Още през младежките си години се проявява като, интересно и задълбочено мислещ творец, блестящ със своя интелект. Неконформист, променящ се експериментиращ в различни области и жанрове – това са само част от определенията, с които се свързва името му.

В изложбата „Живопис, рисунки, илюстрации. Иван Кирков (1932-2010)“  галерия „ L’ Union de Paris“ представя малко познати творби от разнородното творчество на автора, оставил немалка следа в развитието на съвременното българско изкуство.

Изложените рисунки припомнят изявите му като илюстратор. Своята илюстраторска дейност започва още веднага след като завършва живопис в Художествената академия (ВИИИ „Н. Павлович“) през 1954г. при проф. Илия Петров и проф. Кирил Цонев. Някои от неговите илюстрации, могат да бъдат видени в експозицията са създадените към поемата на Георги Авгарски „Тамарина гара“ (1956г); „Косе Босе“ (1957) на Ран Босилек. Особено интересни са и  рисунките му към приказките „Чудната кутийка“ и „Двеста и двайсет хитрини“. Всички те са малка част от приноса, който Кирков дава за оформяне облика на детската илюстрация у нас. Според него илюстрацията на приказки преди всичко трябва да е занимателна. С богато въображение и оригинален графичен стил авторът ни въвежда във вълшебения свят на книгите.

В представените тушови портрети на „Момче“ и „Момиче“,  създадени през 60-те години, проличава несамо неговата наблюдателност, умението му да улови бързо характерното в модела, но и способността да изгради цялостни  силни образи. В тези ресунки откриваме неговата виртуозност и удивителна лекота  да превръща образа в настнроение.

По късно през годините Кирков остава верен на пластическите търсения,  обвързани с модерността. В това ни убеждава модерната структура на „Пейзаж“ от 1963 година, изграден с монохромни и по-деликатно степинувани цветни хармонии.

За Кирков остава важна не оптическата импресия, а изживяното емоционално състояние.

Изложбата ще продължи до 15 март 2020г.

Иван Кирков, корица на Тамарина гара, гваш, туш, картон, 1956г.

Критиците определят Иван Кирков като „живописен феномен“, „легендарно име в българското изкуство, „талантлив радикалист“ в различните художествени жанрове.
Художникът е роден на 01.01.1932 г. в Асеновград. През 1955 г. завършва Художествена академия – София, специалност живопис – възпитаник е на проф. Кирил Цонев и проф. Илия Петров. Следват години, в които илюстрира и оформя книги на Елин Пелин, Цанко Церковски, Камен Калчев, Ран Босилек, Имре Мадач, Иван Тургенев; илюстрира и много издания на периодичния печат. Работи като сценограф в киното, в Сатиричния театър, в Младежкия театър и операта.
„През 1961 г. участието му в Първата младежка изложба с картината „До морето“, се превръща в един от акцентите на широка обществена полемика, а името му става синоним на неконформизъм и дързост.

Репутацията му на принципен противник на рутината и визуалната пошлост се утвърждава и с първата му самостоятелна изложба през 1969 г., открита със слово на Йордан Радичков. Изумителната творческа активност на Иван Кирков, склонността му към експериментиране в различни области и жанрове, щастливото съчетание между интуиция и интелект в творбите му го правят един от най-дискутираните съвременни художници.“ – от книгата на Петър Змийчаров; „Иван Кирков – личен Ренесанс“; 1988 г.
В последните години от живота си, художникът живее и работи в родния Асеновград.
Самостоятелни изложби: София – 1969, 1978, 1987, 1996, 2004 – ретроспективна изложба в НХГ, 2016 – в НБУ; Добрич – 1984, след 1989 г. – изложби в Пловдив и Бургас; Асеновград – юбилейна изложба, 2002;
Борис Стателов е представял творчеството на Иван Кирков в многобройни изложби в галерия 8, във Варна и в София.

Декоративно-монументални творби на Иван Кирков в: София – металопластика – Централна жп гара/1974/; стенописи в Народния театър „Иван Вазов“ и завесата на театъра/1976/; металопластика – НДК /1981/; мозаечно пано – Министерство на външните работи /1983/; Добрич – фреско – огледална зала „Нели Божкова“; мозаечни пана /в колектив с Б. Йонов/ и завеса – ДТ „Йордан Йовков“/1980/; мозаечно пано – сладкарница „Театър“; Мозаечно пано в дом-паметник „Бузлуджа /1981/; Асеновград – мозаечни пана – библиотека и в бившия партиен дом /1982/ и стенопис на кино „Септември“.