Пловдив отбеляза 118 години от обявяването на Независимостта на България с тържествена церемония и историческа възстановка на събитията от 1908 г. Десетки пловдивчани и гости на града се събраха на площад „22 септември“, по-известен като Гроздовия пазар, където програмата включи празнично слово, полагане на венци и цветя и изпълнения на Духов оркестър – Пловдив с диригент Николай Гешев.

За поредна година членовете на комитет „Родолюбие“ представиха възстановка, която припомни събитията, последвали обявяването на Независимостта. Един от акцентите в историческата картина беше пристигането на цар Фердинанд в Пловдив на 27 септември 1908 г. Той преминава през специално издигната до Военния клуб арка, за да прочете манифеста, с който е обявена Независимостта на България, предаде Тrafficnews.bg.

Водещ церемонията беше Златко Павлов, а празничното слово произнесе д-р Теодора Георгиева, уредник в Регионалния исторически музей в Пловдив.

На честването присъстваха заместник-кметът на Пловдив Пламен Панов, районни кметове, представители на общинската администрация, политически партии, председателят на „Браво Пловдив“ Веселин Костов и граждани.

Венци и цветя бяха положени в знак на почит към историческото събитие и поколенията, допринесли за утвърждаването на българската държавност.

В своето обръщение д-р Георгиева постави акцент върху необходимостта събитията от 22 септември 1908 г. да бъдат разглеждани не само през символния им център – старопрестолния Търновград, но и в контекста на по-дългите политически, правни и обществени процеси, които подготвят обявяването на Независимостта.

По думите ѝ Съединението от 6 септември 1885 г. е важна част от този процес, тъй като създава единна българска държава, която функционира фактически като такава, но продължава да има непълен международноправен статут. Именно в Пловдив и Тракия тази разлика между политическата реалност и юридическата рамка намира едно от най-ясните си проявления.

Д-р Георгиева подчерта, че актът от 1908 г. не трябва да бъде разглеждан като внезапно или чисто емоционално решение. Тя го определи като резултат от внимателно подготвена дипломатическа и политическа операция, осъществена в благоприятна международна обстановка.

Сред факторите, които създават условията за това, тя посочи Младотурската революция в Османската империя, подготовката на Австро-Унгария за анексията на Босна и Херцеговина, стачката по железопътните линии и действията на правителството на Александър Малинов по отношение на железниците на Източните железници.

В нощта срещу 22 септември министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд на военния параход „Хан Крум“ край Русе. Оттам правителството и князът се отправят към Търново, където е провъзгласена Независимостта, а манифестът е прочетен в средновековния храм „Св. 40 мъченици“.

В словото си д-р Георгиева разгледа и по-широкия смисъл на понятието „независимост“. Според нея тя не може да бъде разбирана просто като отсъствие на зависимости, тъй като всяко общество и държава съществуват в сложна мрежа от политически, икономически, социални и културни отношения.

Тя направи връзка между историческото събитие от 1908 г. и начина, по който съвременното общество разбира свободата, отговорността и отношенията между държавата и гражданите.

„Независимостта никога не е окончателна, тя не е константа. Всяка епоха я поставя по различен начин – като самоконтрол, закон, институция, като разум“, бе един от акцентите в нейното слово.