С музика, украинска поезия и изложба за един от хората, оставили трайна следа в българската култура, Пловдив отбеляза 35-ата годишнина от обявяването на независимостта на Украйна. В центъра на честването застана историята на скулптора Михайло Парашчук – украинецът, превърнал значителна част от живота и творчеството си в мост между двете държави.

Пловдив отново се присъедини към отбелязването на Деня на независимостта на Украйна – празник, който тази година има особено силно звучене на фона на продължаващата война и борбата на украинския народ да защити свободата и правото си сам да определя бъдещето си.

Програмата започна с музикално-поетичен концерт в Музейна галерия „Димитър Георгиев“, в който се включиха млади музиканти от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ и НУМТИ „Добрин Петков“, както и украински деца, представили стихове на свои сънародници.

По-късно площадът пред Централната поща се превърна в място за среща с една малко позната, но изключително важна страница от общата история на България и Украйна – тази на Михайло Парашчук.

Фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“ представя документи и творби, проследяващи живота и професионалния път на украинския скулптор. Експозицията е събрана от Иво Милев и фотографа Стефан Н. Щерев и показва следите, които Парашчук е оставил в България.

А те са навсякъде – в архитектурата, скулптурата и художественото оформление на едни от знаковите сгради в София и други български градове.

Парашчук пристига в България преди повече от век. Освен талантлив скулптор и творец той е и общественик, политик и дипломат, свързал живота си с украинската кауза и с отношенията между украинци и българи. Негови произведения и архитектурни решения са част от облика на Софийския университет, Българската народна банка, Народното събрание, Съдебната палата, Министерството на отбраната и други знакови сгради.

Именно тази история поставя акцент върху един факт, който днес звучи особено актуално – че връзките между България и Украйна не започват с войната.

„Отношенията между две държави не се изграждат единствено чрез официални контакти. Те се изграждат с човешки връзки, култура, образование, лични отношения и обща историческа памет“, подчерта почетният консул на Украйна в Пловдив Димитър Георгиев.

Той припомни, че през последните години, в най-трудния за Украйна период, много украински граждани са намерили втори дом в България и в Пловдив. По думите му именно в тези времена още по-ясно се вижда значението на приятелството и солидарността между двата народа.

„Днес, когато Украйна отново е принудена да устоява своята независимост, историята на Парашчук ни напомня колко са важни връзките между нашите два народа“, каза Георгиев.

Той отправи и своето пожелание към украинския народ – мир, край на войната и справедлив мир, който да позволи на Украйна свободно да изгражда бъдещето си.

Към пловдивчани и украинската общност се обърна и посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук, която подчерта символиката на честването именно в Пловдив.

„Михайло Парашчук е оставил много важна следа в България. Украинец, който е променил много сгради и е обогатил българското културно наследство“, посочи тя.

По думите ѝ Парашчук е бил не само изключително талантлив скулптор, но и общественик, политик и дипломат, посветил част от живота си на украинската кауза и на развитието на приятелството между украинци и българи.

Посланикът благодари на Държавна агенция „Архиви“, архивистите и експертите, работили с личния архив на Парашчук, както и на Иво Милев и Стефан Н. Щерев за създаването на изложбата. Тя е уникална и като изпълнение, тъй като фотосите са отпечатани директно върху алумиевите рола. 

Особено любопитен е фотографският прочит на Щерев – чрез неговите кадри зрителят може да открие отново творбите на Парашчук, разпръснати в архитектурния облик на България.

Честването на 35 години от независимостта на Украйна в Пловдив показа,  че историята на двата народа има много повече общи страници, отколкото често си даваме сметка.

А една от тях носи името Михайло Парашчук.

Днес, когато Украйна отново защитава своята независимост, тези страници придобиват нов смисъл. Защото културата остава един от най-силните начини народите да се разпознават, да пазят паметта си и да намират път един към друг.

Пловдив помни. А приятелството между България и Украйна има история, която продължава.