На Петковден – 14 октомври, църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Дойде ли Петковден хората казват, че топлото време си отива и започва зимата. От днес до Димитровден се забранява домашната работа с вълна, кроенето и шиенето. Вярва се, че ако някой носи дрехи скроени през този период ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир.

Името Петко произлиза от славянската дума „петък“, петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името „Параскев“ или „Параскева“ („петък“, в смисъл на подготовка за празника, от гръцкото „Παρασκευή“).

Петковден е празникът в чест на светицата Петка, наречена още Българска, живее в края на Х и началото на ХІ век. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта.

 Света Петка е родена през 11 век в град Епиват, намиращ се на брега на Мраморно море. Легендата разказва, че когато била на 10 годишна възраст чула гласа на Исус Христос и тогава решила да се посвети на вярата. Когато родителите й починали напуснала дома си. Обходила светините на Константинопол, посветила се на Бога в малък храм в Иракли, след 5 години посетила Ерусалим и Божи гроб като се установила в Йорданската пустиня. Предусещайки смъртта си, не след дълго, се върнала в родния си град Епиват. Починала докато се молела. Погребали я вън от градските стени, като чужденка.

Според преданието дълги години гробът й бил забравен. На мястото обаче се случвали много чудеса. Слепи проглеждали, сакати прохождали, болни от тежки болести оздравявали. През 1238 година, след Клокотнишката битка, мощите на светицата били пренесени в Търново от цар Иван Асен Втори. След завладяването на Старопрестолния град реликвите на света Петка били отнесени първо във Видин, а после в Белград. Днес мощите на Света Петка са в румънския град Яш, в църквата “Три светители”.

 Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на аграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.

Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.

 Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.

 Ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна. Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.

 Имен ден празнуват имената: ПАРАСКЕВ, ПАРАСКЕВА, ПАРАСКО, ПАРАШКЕВ, ПАРАШКЕВА, ПЕНА, ПЕНКА, ПЕНКО, ПЕНЧО, ПЕНЬО, ПЕНО, ПЕТКА, ПЕТКАН, ПЕТКАНА, ПЕТКО, ПЕТРА, ПЕТРАНА, ПЕТРАНКА, ПЕТЪР, ПЕТЬО, ПЕТЯ.