Нестинарството – така наречено ходене върху жар с боси крака, се е родило още преди Христа, като езически ритуал изпълняван от древните траки. С танцуване върху жарта, изпаднали в транс, те посрещали настъпващото лято, възхвалявали името на бог Слънце, който носил със себе си огъня и го молели да ги дари със здраве, успех и плодородие през годината.

Нестинарската обредност обхващала почти цялата територия на югоизточна Тракия, като това включва България-Странджа планина Поверието е че огънят който се пали гони зли духове, болестите и нещастието, пречиства и опрощава греховете на присъстващите на ритуала, като ги прави по-силни и по-спокойни. Нестинарите пренасят на ръце през жаравата болни, за да се излекуват.

Първият ден на месец май е важен за нестинарите. Ето какво пише Ст. С. Русев,"Нестинари:, СбНУН, VI, 1891:

На първо число от "Костадинския месец", както се нарича месец май по някои места, нестинарите от всяко село взимат шише ракия, бъклица вино, баници, кокошки, гъски и други подаръци и отиват в селото на главния нестинар (нестинарка). Той ги посреща мълчаливо и сериозно сред двора и след като те направят три поклона и му целунат ръка и му връчат с голямо благоговение и ново ръкоцелуване подаръците си, той им казва: "Добре дошли".

После ги въвежда в широката си приемна стая. Тя е постлана с конопена черга, а покрай стените са наредени вълнени възглавници за сядане... Гостите слагат подаръците на месала и възглавниците, а тавите с баниците - край огъня на който се варят няколко ястия, главно котел със зеле, стара сланина и булгур. След това биват заведени в съседната килия (частна черквица), продълговата стая, обърната към изток. Килията има дълъг иконостас, на който са наредени малки икони на Иисус, св. Никола, св. Георги, св. Модест, св. Пантелеймон на кон и в средата - голяма икона на св. Константин и Елена украсена особено... На първи май тази икона и целият иконостас са окичени с живи цвета. Под иконостаса е окачен тъпан...

... Нестинарката взема кадилница с огън и тамян, прикажда иконите, после гостите. След като запалят донесените свои свещи и целунат иконите, гостите се връщат в приемната. Тук насядват наред по възраст, като оставят първо място край огъня на главната нестинарка. Те са дошли да вземат от нея позволение и наставления за почистване на аязмите (светите извори) по случай близкия празник на св. Константин. Тя ги почерпва с ракия, и те пак и целуват ръка. После ги гощава със своите ястия и с вино. Като им даде наставленията ги изпраща със същия церемониал, както и при посрещането: с поклон и целуване на ръка...."