Все повече хора споделят, че получават пристъпи на паническа атака. Особено с настъпването на Ковид кризата данните стремглаво нарастват, както и възрастовата граница рязко пада. 

Как да разпознаем една паническа атака? Пристъпите на паника обикновено са с усещане за загуба на контрол, усещане за наближаваща смърт и могат да бъдат доста плашещи. Паническата атака е състояние на поява на внезапен и силен страх, който предизвиква тежките физически реакции, но реална опасност за индивида не съществува, няма логично обяснение за появата на този страх. По време на паническа атака индивидът получава прилив на интензивни психически и физически симптоми. Симптомите включват учестен сърдечен ритъм, задух, учестено дишане, изпотяване, световъртеж, шум в ушите, изтръпване на крайниците, пресъхване на устата, стомашни болки и други. Добре е да се вземе предвид, че тези симптоми биха могли да се дължат и на друго заболяване или проблем, съответно не винаги човек може да изпита пристъп на паника. Необходимо е проследяване от специалист във времето и да се изключат други състояния, които биха могли да причинят подобна симптоматика.

Паническите атаки не са животозастрашаващи, но имат негативно влияние върху качеството на живот и са силно емоционално увреждащи.

Много хора получават един-два пристъпа по време на някои стресови събития и после проблемът изчезва. Но ако човек има неочаквани, повтарящи се на по-малки интервали от време пристъпи, може да се говори за паническо разстройство. Чувството на безпокойство е естествена реакция в отговор на опасни и стресови ситуации. Но когато чувствата на стрес, тревожност и паника са редовни и безпричинни, то тогава се говори за паническо разстройство.

Тревожността представлява чувство на безпокойство. Тя може да варира от лека до тежка и може да включва чувство на безпокойство и страх. А паниката е най-тежката форма на тревожност. 

Причините за паническите атаки не са известни, но прекомерен стрес, по-голяма емоционална чувствителност и склонност към негативни емоции биха могли да бъдат фактор. Въпреки че няма конкретни причини за пристъпи на паника при възрастни, тийнейджъри или деца, подобно на повечето други емоционални симптоми, паниката се разбира като резултат от комбинация от биологични уязвимости, начини на мислене и фактори на околната среда като социални стресори. 

Симптомите обикновено започват през късните тийнейджърски години или в ранна зрялост, но последните години все повече зачестяват случаите при по-млади юноши. Фактите за детско паническо разстройство показват, че около 1% от децата страдат от паническо разстройство или генерализирано тревожно разстройство, наполовина по-често, отколкото при юноши. Докато се установява, че паниката се проявява два пъти по-често при жените в сравнение с мъжете, момчетата и момичетата са склонни да развиват това състояние с еднаква честота.

Рисковите фактори обикновено включват фамилна анамнеза за подобен проблем; голямо стресово или травматично събитие като смърт, тежко заболяване на близък, сексуално или физическо насилие, тежък инцидент; история на физическо или сексуално насилие в по-ранна или детска възраст; големи житейски промени като развод, преместване в друго населено място.

Отказът или липсата на адекватна терапевтична намеса може да доведе до развитие на ирационални страхове – фобии, свързани с избягване на ситуации, предизвикващи паническа атака. В крайна сметка избягването и степента на нервност относно възможността за повторна атака може да достигне точката, в която самата идея да се включат в дейностите, предшестващи първата паническа атака, предизвиква бъдещи пристъпи на паника, в резултат на което лицето с паническо разстройство потенциално не може да шофира или дори да излиза навън, развивайки агорофобия (страх от открити пространства).

Много чести са случаите, в които симптомите на паническата атака са сбъркани с инфаркт или друг животозастрашаващ проблем. Около 25-30% от хората посещаващи спешното отделение с болка в гърдите, всъщност са с панически атаки.

Някои медицински състояния, като аномалии на щитовидната жлеза и анемия, както и някои лекарствени препарати, могат да предизвикат силно безпокойство. Примери за такива лекарства включват стимуланти като метилфенидат или амфетаминови соли, метформинови препарати, антималарийни лекарства като хинин и други.

В резултат на дългогодишни изследвания съществуват разнообразни лечения, които да помогнат на хората, страдащи от пристъпи на паника, да се научат как да контролират симптомите. Това включва няколко ефективни медицински лечения и специфични форми на психотерапия.

По отношение на лекарствата, специфични членове на селективния инхибитор на обратното захващане на серотонин, селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин и семействата от лекарства на бензодиазепини са одобрени от Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерството на Република България за ефективно лечение на паническо разстройство.

Източник: Puls.bg