Много хора бъркат любовта с влюбването, но между двете има голяма разлика. Влюбването е свързано със силни емоции, желание да бъдете близо, с неустоимо привличане, с химия между двамата, със склонност към идеализиране на партньора. Истинската любов е осъзнат избор, разбиране и осмисляне, готовност да приемеш човека изцяло, с неговите недостатъци, пише obekti.bg.

„Любовта не е да харесваш някого външно, а да го приемаш, след като си опознал истинската му същност и въпреки това го избираш.

Проверете себе си:

- Готови ли сте да останете близки не само в моменти на радост, но и в трудни моменти?

- Важно ли е за вас не само да получавате, но и да давате?

- Виждате ли в него реален човек, а не идеален образ?

Ако отговорът и на трите въпроса е „да“, вероятно става дума за любов. Ако чувствата ви приличат по-скоро на емоционална зависимост, трябва да се замислите.

2. Готови ли сте да приемете недостатъците на партньора си?

Любовта не е само възхищение и романтика, даже почти никога не е това. Тя е и търпение, приемане и способност да се справяме с несъвършенствата на другия. Защо постоянно споменаваме несъвършенствата на другия, а не на своите – не защото ги нямаме, а защото сме склонни да не забелязваме или да оправдаваме собствените си недостатъци.

В началото на една връзка хората са склонни да си затворят очите за недостатъците на партньора си. Но с течение на времето навиците, които са изглеждали сладки, могат да започнат да стават досадни и неприемливи. Ще успеете ли да се справите с това?

Проверете себе си:

- Приемете реалността: идеални и безгрешни хора не съществуват.

- Разпознайте качествата, които ви дразнят, и се запитайте: можете ли да живеете с това години наред?

- Осъзнавате ли, че и вие имате недостатъци, които партньорът ви трябва да приеме?

Истинската любов не е да чакаш някой да се промени, а да го приемеш такъв, какъвто е.

3. Имате ли си доверие един на друг?

Без доверие е невъзможно да се изгради силна връзка. Това може би е стожерът на взаимоотношенията ни, то е в основата на любовта, то я предхожда и превъзхожда дори. Всичко друго може да рухне като кула от карти, ако нямаме доверие на човека до себе си. Можете да изпитвате страст, възхищение, нежност, но ако изпитвате страх от предателство, ревност или съмнение, рано или късно това ще разруши връзката.

Проверете себе си:

- Можете ли да се доверите на партньора си за своите мисли, страхове, слаби места?

- Склонни ли сте да бъдете честни дори ако знаете, че истината може да предизвика конфликт?

- Спокойни ли сте, когато партньорът ви прекарва време без вас?

Ако във връзката има ревност, потайност и премълчани истини, може би си струва първо да поработите върху доверието, преди да говорите за любов.

4. Искате ли да изградите съвместно бъдеще?

Влюбването често се фокусира върху настоящия момент. Като че ли всичко се изчерпва с момента тук и сега. Влюбените често говорят за това как имат чувството, че времето е спряло, е не искат да мислят за нищо друго. Ето това е влюбване, а не любов. Любовта включва и загриженост за бъдещето, градеж на съвместни планове, търсене на начин да подобрите живота си.

Проверете себе си:

- Дали вашите възгледи за важните неща съвпадат: семейство, кариера, ценности?

- Виждате ли се заедно след 5, 10 или 20 години?

- Готови ли сте да се подкрепяте взаимно в трудни моменти?

Ако не си представяте дългосрочни съвместни планове или се страхувате да обсъждате бъдещето, това може би все още не е любов, която си заслужава да бъде заявена.

5. Обичате ли себе си?

Често хората търсят любовта, за да запълнят вътрешна празнота или да придобият увереност в себе си. С други думи – бъркат самотата с любов. Нуждата от сродна душа е заложена у всяко социално разумно същество. Но това не бива да бъде водещата предпоставка за създаване на връзка с някого. Любовта не бива да бъде бягство от себе си, а желание за споделяне на това, което вече имате. Затова е важно първо да обичате себе си, да цените себе си като личност, да имате самочувствие и след това можете да споделите това, което вече носите у себе си, с друг човек.

Проверете себе си:

- Чувствате ли се като пълноценен човек, когато не сте във връзка?

- Чувствате ли се добре, когато сте насаме със себе си, или постоянно търсите компания?

- Очаквате ли партньорът ви да реши всичките ви вътрешни проблеми?

Ако любовта се превърне в пристрастяване и средство за лечение на самотата, тя може да доведе до разочарование. Вашият партньор не е вашият лекар, психолог, родител. Важно е да се научите да бъдете щастливи първо със себе си, а след това да давате любов на друг.

6. Какво означава любовта за вас?

Всеки човек влага нещо различно в понятието „любов“. За някои хора тя е страст, за други - грижа, за трети - дълбоко уважение. Ако имате ясна и конкретна представа какво е за вас любовта и какво искате от партньора си, не правете компромис, ако не го получите, защото компромисите не са трайни. Рано или късно всичко ще рухне, ако в името на настоящия момент си затворите очите за нещо много важно, от което имате нужда и което ви липсва от партньора.

Проверете себе си:

- Сигурни ли сте, че партньорът ви също разбира любовта така, както вие я разбирате?

- Готови ли сте да изразявате чувствата си не само с думи, но и с действия?

- Еднакви ли са представите ви за любовта и чувствата като цяло?

Любовта е съзнателен избор. Любовта трябва да бъде лесна и проста. Ако всеки ден си задавате въпроси, които ви карат да се чувствате зле; ако правите големи компромиси със себе си, за да не се раждат конфликти, значи може би не говорим за любов. И в това няма нито нещо лошо, нито нещо страшно.

Понякога не знаете каква услуга си правите, когато се разделяте с неподходящите хора в живота си. Дори да ви се струва, че нищо по-добро няма да ви се случи – то може би ви очаква на следващия ъгъл, но ще ви подмине, ако сте зле придружени, затова по-добре вървете сами към щастието си. А то непременно ще дойде.