Съвеременната жена е самостоятелна и често защитава таза своя независимост и в брака. Тя може да печели повече от съпруга си, да има по-добро образование и перспективи за израстване в кариерата. И, когато сключи брак, да държи на своята финансова независимост.

Същото се отнася, разбира се и за мъжа, който в исторически смисъл винаги е бил глава на семейството и се е смятало, че именно той осигурява прехрана и оцеляването му.
Често това е причина да имат отделен самостоятелен бюджет. Това решение може да е плод на негативен опит от предишни връзки или модел, който са наследили от своите родители.

Когато обаче съзнателно разделят финансите си, съпрузите неволно поставят граница, където „споделеното“ свършва и започва „личното“. В това се крие основната опасност, обяснява психологът Олеся Бережная.
Когато в живота се случат нови събития - например, жената излезе в отпуск по майчинство - цялата крехка структура на разделения бюджет започва да се пропуква, разкривайки дълбоки психологически и практически проблеми. И те се превръщат в причина за раздори в отношенията на двойката.

Под маската на независимостта: скритите заплахи

Ако всеки от партньорите има отделен, личен бюджет и печели пари за собствените си нужди, двамата обикновено допринасят пропорционално за общите нужди: наем на жилище, сметки за комунални услуги, хранителни стоки и дрехи за децата.

И още на този етап често възникват конфликти: кой колко ток и вода е похарчил, дали детето наистина има нужда от тези дрехи, курсове, спортни лагери и т.н.
Ако единият родител е склонен да глези детето, поема изцяло разходите за неговото обучение, извънкласни интереси и забавления.
И така, привидно удобният модел се срива.

В този момент настъпва сериозен срив във вътрешната, често несъзнателна, концепция за семейство, особено за жената.

Традиционно, дори на дълбоко психологическо ниво, моделът на взаимоотношения, в който мъжът е източник на доходи, остава много силен. Той е кодиран в съзнанието ни и във възпитанието.
Когато жената не чувства финансова подкрепа и отговорност от своя мъж, тя подсъзнателно започва да не му се доверява: „Ако не мога да разчитам на него за най-основното  – да се грижи за мен – тогава на какво изобщо мога да разчитам?“
И е на една крачка от скритите оплаквания до открития конфликт. 

Трудните моменти

Докато семейството е стабилно, отделните финанси могат да съществуват сравнително безболезнено. Но веднага щом настъпят трудни моменти – болест, загуба на работа, необходимост от скъпо медицинско лечение – системата се разпада.

Възниква болезнен въпрос: чии са тези проблеми и чии пари се харчат за решаването им?

Вместо да бъдат единен фронт срещу външни трудности, партньорите започват да спорят за това кой трябва да допринесе и с каква сума. Споделените трудни обстоятелства, които биха сплотили едно здраво семейство, се превръщат в катализатор за конфликт.

Натрупаните скрити оплаквания излизат на повърхността и става ясно, че въпреки годините на „финансова независимост“, съпрузите никога не са станали наистина близки, хора готови да се подкрепят, без да се съобразяват с „портфейлите си“.
Именно в тези моменти двойката се срива, което в крайна сметка води до развод.
Ето защо и за двамата е важно не просто механично да комбинират сметките си, а да се научат да управляват съвместно ресурсите, намирайки баланс между личните, съпружеските и семейните интереси. Да имат обща визия за развитие, като общуват, преговарят, уважават си и се слушат взаимно.

Проверете финансовите си отношения

Преди да решите да бъдете финансово независим в брака си, си струва да отговорите честно на няколко въпроса. Те ще ви помогнат да разберете истинските мотиви зад избора на отделни бюджети и потенциалните рискове. 

1. Какво всъщност ми дава един отделен самостоятелен бюджет? Помислете: дали е проява на здравословна автономност или страх от загуба на контрол, недоверие към партньора или нежелание да бъда отговорен за него?

2. Как ще функционира един отделен бюджет след 20-30 години? Представете си себе си в напреднала възраст, със здравословни проблеми. Дали финансовотото разединение през този период няма да отвори непреодолима пропаст между вас?

3. Какви скрити ползи получавам от този модел? Позволява ли ми да избягвам трудни разговори за финанси, да оправдавам егоистични разходи или да се чувствам „независим“?

4. Какво ме плаши в един споделен бюджет? Какво ще загубя? Може би свободата да харча без отчетност? А какво ще спечеля – може би чувство за екипна работа, подкрепа и истинско единство?

5. Как се балансират нашите общи цели и лични интереси в отношенията ни? Готови ли сме да жертваме част от нашата индивидуалност, за да постигнем общи семейни цели (заем, пътувания, образование на децата)?

Важна стъпка към диалога са гъвкавите споразумения, които позволяват както лични, така и споделени преживявания, при които мъжът и жената се учат да бъдат един силен и надежден „екип“.

Новите родители