Мили хора, пиша това от абсолютния ад. Пиша го на колене, докато моето 17-годишно момиче се тресе в конвулсии до мен с 39,4 градуса температура и ме пита през сълзи:

„Мамо, защо никой не иска да ме лекува? Умирам ли?“, разказва майката на Стефани Людмилова.

Върнахме се в България за броени дни, за да спестим разходи, докато съберат средствата за следващия етап в Турция. Но туморът на Стефи започна да некротизира и да се разпада, това е знак, че лечението ДЕЙСТВА! Разпадналата се тъкан обаче запуши дренажа. Стефи направи жестока инфекция. На косъм е от сепсис и отравяне на кръвта!

И тогава започна нечовешкият кошмар. В България ни затвориха всички врати!

Обикаляме от спешно на спешно, от болница на болница. Гледат отворената дупка на корема ѝ, гледат марлите, напоени с гной и некротична маса, и ни казват: „Случаят е твърде сложен. Не е за нас. Търсете друго място.“

Никой не иска да я приеме, никой не иска дори да напише официален отказ! Прехвърлят ни като чували, докато детето ми гасне в колата!

Лекарите в Турция крещят: „Тръгвайте веднага, носете я насам, ще я спасим!“ Те я познават, те знаят как да промият дренажа и да спрат инфекцията. Но ние нямаме пари, за да тръгнем ВЕДНАГА с медицински транспорт! Стефи няма дни. Тя има броени часове!

ПРИЗОВАВАМ МЕДИИТЕ И ВСИЧКИ ВАС, ПОМОГНЕТЕ НИ!

Споделяйте този пост лавинообразно! Трябва спешно да достигнем до екипа и до клиниката, за да се гарантира спешна помощ и Стефи да бъде качена на медицински транспорт за Турция още СЕГА!

Не мога да я оставя да си отиде от една инфекция на задната седалка на колата, само защото системата ни е бездушна!

Можете да помогнете на https://pavelandreev.org/bg/campaign/stefi-iska-da-jivee-molya-vi-pomognete-ni/news/zivott-na-stefi-iztica