От презадоволен живот към зависимост: Историята на пловдивчанина Илия, който 31 години се бори с дрогата
Той е израснал в дом, в който нищо не му е отказвано. Бил е „презадоволен“, както сам казва. Единствено дете, за което семейството не жалело нищо. „Леля ми не е женена, всичко беше за мен. Имах магазин, кола. Приятелка. Чичо ме викаше в Америка, аз не отидох. Родолюбец. Харесвам си страната – четири сезона… Мисля, че сме на добро място“, разказва пред TrafficNews пловдивчанинът Илия.
Но този привидно подреден живот не го предпазва от наркотиците. Напротив – именно излишъкът, както сам признава, се превръща в основната причина да посегне за първи път.
„Започнах от… излишък. Бях презадоволен в семейството. Пробно. Моментално ми хареса. Моментално. 12 часа ги усетих като един…“, казва мъжът. Днес той е на 46 години. От 31 живее със зависимост.
„Първите три години не се имах за наркоман“
Пътят надолу започва незабележимо. С бира и цигари, после марихуана. „Което не води до пристрастяване“, казва Илия. Но следващата стъпка е по-опасна – и съдбоносна.
„Първите 3 години и половина не се имах за наркоман. Нямах празен ден. Всеки ден си имах дозата. Беше евтина и хубава дрога. Намирах я от махалата (б.ред. Столипиново). Помня първия път – беше невероятно. 12 часа като един“, разказва мъжът.
Тогава вярва, че контролира употребата. Докато един ден тялото му не казва друго.
„Прибрах се след три дни купон на морето… Лягам… Размазам. И тогава за първи път усетих… мускулните спазми. Разбрах, че имам криза. На 3-тата година. И оттам… отидох да си събудя дилъра“, обяснява Илия.
Метадонова програма, кризи и вина
Днес Илия е на метадонова програма, но за нея говори с горчивина.
„Метадоновата програма в Америка… в 20 и няколко щата е забранена. Метадонът е държавната дрога. Аз съм 15 години на метадон. По-зле не съм бил. Хероинът е по-добре от метадона. Трябва да го знаят всички.“
Последиците са тежки: „Изпадаха ми зъбите, хванах хепатит, зле се чувствам.“
През годините влиза седем пъти в комуна. „Много доволен съм от комуната, защото е християнска. Много вярващ човек съм. Но ме е страх да се моля. Знам какво правя. А е грешно. Не вредя на никого. Вредя на мен си. Самоубийството е най-големият грях. А и на семейството си… изтормозих ги.“
Любовта, която изгубил, и животът, който му останал
На въпрос какво му е отнела дрогата, Илия отговаря с въздишка: „Любовта. Да. Нищо друго.“
С годините остава и без работа. „Допреди 2 години, до 44 работех… Но ми взеха книжката за алкохол. Ходех на мачове, рокерски събори… интересен живот. Но последните две години – ужас.“
Днес ежедневието му е сведено до биологично оцеляване.
„Сега живея… тъпо. Днес да мине – лягаш, измиваш се горе-долу… приземяваш се в леглото. Сутрин ставаш, гледаш новините… и отивам за хапчета и метадон – те са ми като двигател, те са ми бензина.“
За да се издържа, продал имоти.
Мястото, което му дава шанс да диша
Всеки ден Илия прекарва часове в дневния център за зависими „Розовата къща” – едно от малкото места, където намира грижа, чисти дрехи и човешко отношение.
„Хранят ни, изкъпвам се. Дънките са ми оттук. Пренатоварваме ги, центърът е за 40 души, ние идваме 80… понякога в нетрезво състояние. Но те се грижат за нас. И ние сме доволни“, допълва той.
