Жителите на ЖР Тракия в Пловдив дишат най-мръсния въздух в цяла България. Това показва последния Национален доклад за състоянието на околната среда през 2017 г. Въздухът е токсичен по всички четири основни показатели - двата вида фини прахови частици ФПЧ10 и ФПЧ2.5, азотен диоксид NO2 и бензо(а)пирен. 100% от населението на областта е подложено на токсичното влияние на замърсителите във въздуха.

Най-голям брой превишения на средната дневна норма на фини прахови частици (ФПЧ10) през 2017 г. са измерени в АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“ - общо 127 превишения. На второ място се нарежда Бургас - в станцията в кв. Долно Езерово 116 денонощия нивата са били над допустимите. Веднага след него в челната тройка отново попада пункт за мониторинг в Пловдивско - Долни воден, намиращ се в индустриалната зона между Пловдив и Асеновград, където са замерени 106 отровни дни. София държи четвърто място с отчетените негативни резултати в АИС „София – Надежда“ – 96 превишения. 

За да бъде опазен човешкия живот и здраве, не бива превишаванията от нормата /50 µg/m3/ да са повече от 35 пъти в рамките на една календарна година. Атмосферният въздух в Пловдив поставя пред огромен риск всички жители на града, като надскача този максимален праг близо 4 пъти. 

Изводът е, че безапелационен победител в класацията за най-лош въздух е Пловдив. Това твърдение намира подкрепя и в данните за най-висока средногодишна концентрация на ФПЧ10, която е измерена в АИС „Пловдив – ж.к. Тракия“ – 55.25 μg/m3, следвана от АИС „София – Надежда“ с 49.57 μg/m3. Нормата на концентрацията за опазване на човешкото здраве е до 40 μg/m3.

Фините прахови частици навлизат в дихателната система, като причиняват много здравословни проблеми. Тежките и хронични распираторни заболявания се дължат до голяма степен на замърсяването на въздуха. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на фини прахови частици. Такава чувствителност може да се наблюдава и при ниски дози с продължителна експозиция. Обикновено се засягат определени органи и системи: дихателната, сърдечно – съдовата, имунната и нервната системи, както и отделни органи като бъбреци, кръвоносни органи, черен дроб и други. В резултат на това въздействие се наблюдава увеличаване броя на заболяванията на дихателната система, като най-голям е относителният дял на острите бронхити, бронхопневмониите и пневмониите.

ФПЧ10 имат вреден ефект и върху околната среда - намаляват видимостта, влияят върху климата и могат да увредят и сградите в зависимост от състава си. 

Пловдив е "шампион" и по превишаване на нивата на бензо(а)пирен и на другия вид фини прахови частици (ФПЧ2.5). През 2017 г. средногодишната норма е превишена в три района за оценка - Агломерация „Пловдив“, Агломерация „София“ и Северен РОУКАВ. Основен източник на замърсяването са емисиите от транспорта, битовия сектор, промишлената дейност, както и лошо поддържаните пътни артерии. 

Отново Пловдив е единственият град, в който има измерени токсични норми на азотен диоксид.  Средночасовата и средногодишната норма за азотен диоксид е превишена в АИС „ж.к. Тракия“ през 2017 г. 

Азотният диоксид е газ, образуващ се основно от окислението на азотен оксид (NO). Високотемпературни горивни процеси (от двигатели на коли и електроцентрали) са главните източници на азотни оксиди (NO и NO2). Азотният диоксид е замърсител, който основно засяга дихателната система, като здравните проблеми са промяна в белодробната функция и увеличена чувствителност към белодробни инфекции. 

В национален план замърсяването с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната и процентът на населението. Основните причини за наднормено замърсяване с прахови частици са отоплението с твърдо гориво през зимния сезон, опесъчаването и осоляването на улиците и пътищата, емисиите от автомобилния и обществен транспорт. Живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ10 над допустимите норми е много висок – 78.6 % от 3.3 млн. население, живеещо в населени места, в които се контролира този замърсител. През 2017 г. значително се е увеличил процентът на населението, което живее при наднормени нива на замърсяване с ФПЧ2.5 (73 %), в сравнение с 2016 г (18 %). Около 70 % е населението, живеещо при нива на замърсяване над целевата норма за бензо(а)пирен.